Движенията на Духа

20 февруари 2012 г. Южна Индия. Щатът Керала. Крайбрежието Малабар. Околностите на град Каннур. Намирам се в кулминацията на местния фестивал Тейям в магичен xиндуистки храм, с типичните за Керала стотици свещи навсякъде по олтарите. В ушите ми кънтят взривяващи ритми на барабани и пред мен приказни същества в разкошни костюми са изпаднали в транс и разместват времето и пространството. Музиката на барабаните и движенията на маскираните вкарват и мен в истински транс. Всичко около мен замръзва в стоп кадър и в един момент усещам как ми се подкосяват краката и за малко да тупна на земята, но се хванах за фотоапарата и започнах да снимам като луд.
Умът ми напълно се е изключил и след малко спрях дори и да снимам и с цялото си сърце и душа се гмурнах в свещенодействието. Герои от божествената история на Индия, облечени в пищни костюми, оживяват пред погледа ми. Енергията от ритуалите е на много високо ниво и човек се чувства напушен, без да е пушил, щастлив и пиян, без да е пил. Застивам в ембрионална поза, клекнал на земята, и съзерцавам мистерията, която се разиграва пред мен.
Ритъмът и причудливите движения на богинята Кали пречистват демоните вътре в мен. Вече съм сигурен, че в тези храмчета-пагоди на Керала Шива и Вишну, както и цялото им царско войнство, слизат от небесата в Рая на Земята – Малабар и предават на човечеството своите вечни послания за чистота, за свобода и неограничена сила.
Зашеметен съм от един образ на ШиваКали, която застава пред своя олтар и започва да пее старинна песен, с необикновен глас, идващ някъде от корема на човека, но и от утробата на Земята. Тази мелодия, самите думи идват от древността, но от една много по-дълбока древност, която умът ни може да си представи. Съвсем различно време, когато Боговете са участвали в живота на човечеството и движенията на Духа са били по-осезаеми и чудесата са били ежедневие. За едно денонощие попаднах на древен автентичен празник на Духа и се докоснах до транса по неповторим начин, без помощни средства – синтетични или натурални. Това състояние така заживя в мен и ме държи все още толкова силно, че след няколко дни отивам на Тейям отново!

 

Какво е Тейям?

Това е народен ритуал в едно единствено място на Земята и се е запазил от най-дълбока древност. Традицията и досега се изпълнява като ритуал и не се показва като туристическа атракция. Нещо като нестинарството е, но се е запазило живо и оцелява през времето, като се вплита в агресивната религия, но е по-старо от нея. По време на Тейям, облеченият в причудлив костюм и гениално гримиран човек загубва своята индивидуалност, освобождава се от човешкото и след специална „пуджа“ – молитва, му се слага специална корона и определено Божество слиза в тялото и започва да въздейства на материалния свят. На живо е потресаващо усещане!
Фестивалът тече 5 месеца! От края на декември до края на май и се провежда в различни храмове около града Каннур. Не е лесно да се намери и ви съветвам да се свържете с Куриен от къща за гости „Costa Malabari“. Той е спец в настаняването и изхранването, както и знае повече за Тейям от всеки друг в Индия, защото научно го е изследвал и е участвал в написването на една от малкото книги за това тържество на Духа.
Куриен, освен че ни настани, нахрани като Богове, ми разказа много за историята на Тейям. Мястото, където се случва това „транс парти“ и най-вече местността около е неописуемо красиво, истински рай. Боговете знаят къде да слизат. В Рая на Земята, разбира се!
Пищна и разточителна е церемонията на тази древна форма шаманизъм . Никой не знае от къде се е появила. Едно нещо е ясно, Тейям е съществувал и преди индуизма, защото нормално в индуистките храмове се носят като дар цветя и плодове, а за Тейям приношенията са сушена риба и алкохол. Това е по-характерно за племенните религии от хълмовете на Уестърн Гатс.
Думата Тейям значи в езика на Керала – Бог.
Едно удачно предположение на учените е, че се е появило в хълмовете на Уайанад – във вътрешността, джунглата на Керала. От там племената донесли културата си на крайбрежието, после Индуизмът дошъл и разделил хората на четири касти. Вярва се, че когато човек слага короната си, индивидуалното се отделя и в тялото слиза да общува с хората Бог. Във фестивалните дни това продължава от 12 до 18 часа. Това чудо не се изучава никъде, няма училище, което да те обучава как да го правиш, предава се от поколение на поколение.
Тейям се е показвал само от ниската каста на работниците. В нея има 150 суб касти и от тях само 12 могат да правят ритуала. Трябва да си роден в определено семейство за да си богопомазан. Няма никакво писмено свидетелство за фестивала, няма книга, която да ти каже какво да правиш, ако не си в тази каста, ако не си роден в такова семейство нямаш изобщо право да се занимаваш с него. Синът го учи от баща си или от чичо си и само мъжете могат да го изпълняват, включително и женските божества са мъже.
Има 450 различни персонажи, но най вече са Вишну и Шива, като най-викана и пресъздавана е Кали. Тя е почитана и преди Индуизма като Майка на Земята, Богиня на Благосъстоянието.
Кали в представите на западния свят жестока и страшна, с черепи и оплезен език, окървавена убийца, но тя всъщност не е опасна за човека, тя се разправя само с демоните в нас. В някой от сцените на Тейам Кали се сражава с демона Тадига, който праща болести на човечеството. Тя предпазва от нападения на низшите същности, които обичат да ни взимат енергията и да се гаврят с живота ни. Тя може да разрешава проблемите на жените и затова на фестивала 90 процента, които идват за благословения и търсят разрешение на проблемите си са жени.

 

Пречистващата сила на ритуала!

Трябва човек на живо да присъства на Тейям, в текст е трудно да се предаде усещането да си в място на силна концентрация на енергия, пречистващата сила на природата в стихиите на огъня, въздуха и водата. По двора на храма се събират групички от индийци и Тейям в образа на ШиваКали танцува, изключително модерно между впрочем, като от проект на съвременен хореограф, а на всичкото отгоре тя/той е в транс и това се вижда и с невъоръжено око. Около нея фучи зурла и трещят барабани. Има огньове навсякъде. Цялото пространство е като презаредено и направо пука и пращи енергията. Неописуемо е, какво пространство отварят тези ритуали, където може човек скромничко да се вмести и да си очисти негативите и лошата карма. След като е изпаднал в транса и благословил и очистил всички присъстващи Тейям сяда на едно столче пред храма и се нарежда опашка от индийци. Той с променен басов глас им отговаря на въпросите, проповядва и се смее по супер специален начин, който сякаш ти отваря фонтанелата. Какви са щастливци местните, да имат местен съветник и шаман, да ги посъветва и те идват отдадено и предано, като послушни деца да го разпитат, да го докоснат и всички си тръгват усмихнати и успокоени.
Персонажите се редуват цяла нощ и след ШиваКали излиза друг. Всеки си има свой собствен ритъм на барабаните, начин на танцуване и олтарче в храма. С меч съсичат проблемите и неволите на събралите се хора и племето. Някои от трансърите маркират и се вижда, че са просто продължители на традицията, но уникалните костюми и атмосферата оправдават всичко.
Освен свещенодействието и съветите, брамините от храма, където се разиграва мистерията, раздават безплатна храна и чай за всички. Кажете ми за друго място по света, където ще видите такова нещо. В страната, където бедността и глада са навсякъде, в хората остава пространство и желание не само да пазят уникални си обичаи живи, но и да раздават безплатна храна. Обикновено по нашите фестивали има сергии с кюфтаци и бира, а тук ти подават оризче, сварен фасул, някакво люто сосче и масала чай.
Седнал съм на една каменна пейка встрани от тарапаната, пийвам си чайче и благодаря за всичко в живота си. Последните следи от нощта по небето се разкъсват и изгрява слънцето. Индусите запалват огромни огньове за пречистване и барабаните забумтяват като огъня, Божеството е в тотален транс – танцува и благославя. Аз си сърбам чай и в мен е тихо, спокойно и няколко сълзи се стичат от блестящите ми щастливи очи. С тях изтича вътрешното напрежение, изтичат любовната мъка, разочарованието от приятелите, притесненията, всичко което ми пречи да живея добре. Тук и сега в тази Невероятна Индия осезателно усещам собственото си присъствие на 100 процента и благодаря, че имах късмета да видя и изживея този транс.

Comments are closed