Долината на петстотинте храма

Хампи изненадва дори и най-подготвения за чудесата на Индия пътешественик. Тук оставаш с отворена от изненада уста през всичките дни от престоя си. А когато потегляш обратно, имаш чувството, че не си видял всичко и ти се иска да се завърнеш отново и отново.
Само въображението може да поеме и осмисли едно от най-интересните места в Южна Индия. Толкова много има за гледане и обикаляне тук, че ти се завива свят. Древната легенда разказва, че Хампи е родното място на бог Хануман, а през 15 век това кътче е било столица на приказната империя Виджаянагар. Виджая значи победа, а нагар – място. Хампи е абсолютният победител в личната ми класация за забележителностите на Индия и пожелавам на всеки да изживее магичния реализъм, който лъха от всяко ъгълче там.

 

Далече, далече…

Ако за начало припалим машината на времето и се върнем назад към 15 век ще попаднем в света на Шехерезада и приказките, които е разказвала 1001 нощи. През този период Хампи е столицата на една от най-големите и могъщи по онова време империи в света. Пред нас щеше на киломентри да се разгърне удивителният свят на световен център на търговия, култура, религии, духовен живот и обмен.
Най-бурен разцвет Виджаянагар достига по времето на цар Кришнадеварая, който бил особено мъдър и образован владетел, радетел на изкуствата и науките. Империята просъществувала с четири династии и 23 владетели. Столицата се е простирала на площ от 25 кв.км. В най-бедните години владетелят е имал 500 жени, в изобилните до 12 000.
Това, което е останало днес от целия този блясък, са опустели дворци и храмове на една могъща империя, простирала се през Средните векове от Бенгалския залив чак до Шри Ланка. Ограбен и опустошен от мюсюлманските султани през 1546 г. Хампи е разположен по южния бряг на река Тунгабхадра. Тук из долината са пръснати над 500 храма и дворци. Хампи е град паметник, включен през 1986 г. от ЮНЕСКО в списъка на културното наследство на човечеството. Съчетанието на извънземен пейзаж, мащабен комплекс от храмове и храмови подкомплекси, свещената река и удивителните хора, които се събират тук правят мястото единствено по рода си за целия свят.
В момента Хампи е малко селце с население 1500 души, които живеят от просия и с каквото намерят. А на Шиваратри се събират хиляди богомолци на поклонение в храма Вирупакша, едно от най-светите места в цяла Индия, посветено на Шива. Дори и на всяко дете по света вече е известен Тадж Махал и съвършената му красота. За Хампи може и да не сте чували, но тази тайнственост е част от изживяването.
Тук ще попаднете в безвремието и причудливата игра на земните стихии с прословутата индийска духовност. С такъв размах и мащабност не може да се похвали и Тадж Махал, въпреки че повечето забележителности на Хампи са в руини, атмосферата е магична. Когато се появят очертанията на древната столица в маранята, портал на времето се отваря пред теб, след като преминеш през него, вратите му тежко се захлопват и попадаш в истинско безвремие, отпускаш се и се наслаждаваш на величието на човека и Бог.

 

Изобилие в мизерията

Природата е надарила това късче от Индия с достатъчно вода, за да се превърне в бълбукащ оазис на живота от незапомнени времена. Наколко километра преди свещения град съзираш нахвърляни небрежно огромни камъни и причудливи скалисти образувания. Имаш чувството, че огромни великани са си играли да подреждат отломъците на купчинки и хълмове. А от време на време в пристъпи на ярост, са ги мятали на всички страни.
Португалски пътешественик от 15 век пише в записките си, че такъв разкош и удивително съчетание на природа и архитектура не е виждал никъде по света. Според местната легенда самият бог маймуна Хануман запокитил огромните гранитни блокове в началото на долината. И до днес те си стоят и са първото нещо, от което ти спира дъха и зениците ти се уголемяват от изненада. Като оставим настрана митовете, разположението на Хампи се оказва наистина стратегическо. На юг градът е защитен от водите на свещената река, а останалите му три страни от непристъпни скалисти планини.
От туристическа гледна точка три са основните райони за разглеждане. Матанга Хил и околностите на съвременното градче, руините на двореца на императора на 5 км от къщите за гости от едната страна на реката и древните храмове на Хануман и Лакшми на другия бряг на реката.

 

Изгрев на Матанга Хил

Ако искате да се насладите на цялата красота на долината, най-добре е да се изкачите на възвишението Матанга Хил по време на изгрева, преди жегата да е станала разтопяваща. Гледката спира думите, мислите, тревогите и дава възможност да се види от високо устройството на древната столица. Тъкмо да се ориентирате. На изток се откроява величествената осанка на пирамидалната кула гопура, построена на входа на храма Вирупакша. Вляво е храмът на Кришна, построен през 1515 г. От причи поглед дългата му колонада изглежда погълната от банановите плантации и захарната тръстиха. На североизток се издига храмът Витхала, един от най-древните и богато украсени в цялата долина. Той е посветен на бога Вишну и е считан за истински шедьовър на индийската архитектура. Там ще откриете уникалните 56 гранитни музикални колони. Когато бъдат почукани, те започват да вибрират и произвеждат нотни тонове. Пазачът ни демонстрира как колоните свирят и ни разказа подробности за светилището на Гаруда, разположено в централната част на храма. Това е огромна гранитна канара, издялана под формата на колесница, теглена от два слона. Въпреки циклопските си размери колелата на колесницата, също от камък, могат лесно да бъдат завъртени около оста им – доказателство за невижданото майсторство на древните индийски скулптори.
Минавайки през дворцовата част се стига до Баните на кралиците – басейн с впечатляващи размери, който по времето на охолните и безгрижни дни пълнели с вода и благоухания. Преди столетия според записките на португалския пътешественик Фернау Наниш в двореца всичко тънело в злато и сребро. Разхождайки се из запустелите коридори, човек сякаш все още чува глъчта на държанките, които нощем излизали пред вратите си, за да спечелят благоразположението на краля. А самият той се разхождал с огромна воалиера, предпазваща го от комарите, цялата изтъкана от сребърни нишки, разбира се. Кралят я поставял върху главата на държанката, която трябвало да посети господаря в покоите му през нощта.

 

Съвременната приказка

От самото днешно градче Хампи в спомените ми изникват сцени с оживени улици, пълни храмове, фойерверки от цветове, звуци и народности, които създават нечуван житейски кипеж. Улиците са широки, древни булеварди, опасани по края с каменни навеси, където странниците от чужди земи могат да отдъхнат на сянка и да се освежат. Хората са силни, красиви, щедри, жадни за знания. Те черпят с пълни шепи от удоволствията и чудесата, които земята и духът са скрили за търсачите. Почтени са, смели са, обличат се изящно в меки тъкани и ярки багри, отразяващи спектъра на видимата светлина, а очите им – и на невидимата.
Трудно е да се предаде усещането и изобилието от гледки и изживявания, които предлага Хампи. То трябва да се види и всеки да изживее своя филм в него. Моят беше като съвременна приказка и продължавам да го живея всеки път, когато се връщам там и това е по-силно от мен. Ще стане по-силно и от вас сигурен съм. Хампи се намира в щата Карнатака на една нощ с влак от Бангалор. Пристига се в Хоспет и оттам с рикша се стига до древния град. Останалото е урок по интуиция и безстрашие.

Comments are closed