Когато се сбъдват мечтите

Никога не съм бил на карнавала в Рио де Женейро. Всъщност не бях ходил на какъвто и да било карнавал. Мечтал съм да отида във Венеция или в Корфу и да се слея с тълпата. Наскоро четох за уличните празненства по френския Лазурен бряг, за фестивалите в Гоа, Индия. Много често си представяме мечтите си твърде далече, почти неосъществими, а в крайна сметка се оказва, че са толкова близо до нас, че рискуваме да не ги забележим. 

Мечтата ми да изживея карнавал се осъществи и то по много български и в същото време уникален начин. Само бях чувал за Широколъшките песяци и кукерския фестивал в Перник и реших да не ги пропусна този път. Изненадата ми беше смайваща. Тръгнах без всякакви очаквания и удоволствието надмина мечтата ми.

От незапомнени времена в българските села навръх нова година по стар стил – 13-14 януари –  в центъра на селото сутрин се стичат членовете на кукерската дружина. Костюмите се приготвят през цялата година и обикновено са от животински кожи, царевична шума, украсени с чамове с различни размери, закачени по кръста, гърдите и гърба, а маските са изработени от пера на птици, овча вълна, козяци във формата на конуси и цилиндри, преплетени с помпони от цветни конци и животински зъби. Всеки регион на България има различен костюм, но същността на ритуала е еднаква навсякъде. 

Предводител на дружината е така наречения „болюбашия”, който е облечен с парадна военна униформа, напомняща опълченците, с калпак на главата, украсен с пищно перо от птица. След като се събере групата кукери-сурвакари, те тръгват от къща на къща из селото. Всеки домакин ги посреща с ракийка, винце и мезе. Кукерите изпълняват обредния си танц, като носят със себе си пожелание за берекет, здраве и плодородие. Телата им се движат тежко в древен ритмичен унес и бурните им викове, звъна на чамовете, уникалното плашещо излъчване прогонват злите духове от всеки дом, от всяко кътче на селото.

Традиционно в някоя от къщите е скрита „булката”. Всички роли в ритуала се изпълняват от мъже, „булката” също е младо момче, за което младоженецът се преборва, за да я „вземе”. После на площада другият важен персонаж в игрите – свещеникът венчава младоженците. Символиката на тази сватба някои изследователи тълкуват като съюз на мъжкото и женското начало за просперитет и плодородие през годината.

След като кукерите са прогонили злото в центъра на селото се заизвива кръшно хоро и веселията продължават цял ден до късно през нощта. В дружината се включват и малки деца, понякога на една-две години, за да има приемственост и този уникален обичай да остане жив за следващите поколения.

„Болюбашията” на село Дивотино разказва, че да бъдеш кукер трябва да имаш голямо въображение. Първо, то помага да изработиш уникален костюм, а по време на ритуала фантазията помага осезателно да видиш как злото си отива и селото се освобождава от тъмните сили. Истинският кукер като шаман изпада в транс и променя състоянието на съзнанието си. Танцът му е мистичен, усещането незабравимо. Уникалният обичай се е запазил непроменен в много села из България. Също така по различно време се организират кукерски фестивали на различни места из страната.

От сутринта улиците бяха пълни с народ. Групички кукери, които се приготвяха за изпълненията си, сънливи граждани с особен блясък в погледа на очакване какво ще се случи.

Кукерите от предишния ден сякаш бяха прогонили лошото и студено време. Слънцето галеше с пролетни лъчи любопитните лица на публиката и шарените лица на участниците. Целият въздух трепереше с една особена вибрация, усещаше се заряд от положителна енергия. В първия уикенд на март симпатичното село Широка Лъка в Родопите става истинска арена на кукерските игри…..

Още от 1966 година в Перник се организира първият фестивал на маскарадните игри „Сурва”. Създателите на фестивала могат да се похвалят, че съживяват кукерската традиция през 60-те, участието в такъв голям карнавал е стимул всяка година групите да стават все повече и повече.

От 1995 година Перник е член на Федерацията на европейските карнавални градове. Традиционно във фестивала участват около  5 000 човека в над 90 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. Зрителите от Перник и цялата страна, гостите от чужбина, идват, за да споделят въздействието от играта, да видят и пипнат маските, да се  почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет.

Към 12 часа на обед атмосферата се нагорещява не само от силното почти пролетно слънце, но и от многобройните развеселени групи кукери и зрители. По главната пешеходна улица на Перник преминават едни след други все по-причудливи същества. Трудно е да се опише как се е разиграла фантазията на българина, за да създаде тези изключителни творения на народния дух. Всяко селище се представя с програмата си пред импровизирана сцена, където жури и публика оценяват изпълненията им.

В този момент се оглеждам и наоколо виждам само усмихнати лица. Сякаш наистина страховитите чудовища са прогонили всички лоши мисли. Усещам едно приятелско чувство у всички. Няма ги лисичите злобни ежедневни погледи, няма ги свъсените вежди. На всяко лице е разцъфнала усмивка. Тежестта на проблемите за оцеляването в абсурдната ни страна са отстъпили мястото си на лекотата на празника.

Развеселени старци поднасят на публиката съдинка пълна с вино и украсена с чемшир и цветни ленти. Приканват те „да целунеш” котлето, в началото не разбирам какво имат предвид. После се вглеждам в развеселените им погледи, събрали мъдростта на годините и живота сред природата. Схващам за какво иде реч! Хващам магическото котле и без да се замисля го целувам, изливайки огромно количество младо вино в гърлото си.

Наоколо звънът на чамовете създава един неповторим ритъм. Той те блъска в слънчевия сплит и сякаш отпушва поток на веселие в душата ти. Вселенският ритъм на музиката става част от кръвообръщението ти. Неусетно спираш да мислиш, умът ти слиза в краката и ако си достатъчно освободен, започваш да подскачаш и ти. Около теб се смесват танцьори и зрители, общото настроение е великолепно, балканските ритми не могат да те оставят равнодушен. Тъй като всички ексцесии са позволени и около теб се разхождат баби Яги, травестити, чудовища, омазани в безобразни багри лица, просяци, дрипави цигани. Никой не гледа осъдително, никой не обижда мустакатия чичко с яркото розово червило, шарената кърпа и къса пола. Навсякъде тече страхотен купон! Усмивката става заразителна и освобождаваща. Всички задръжки падат, тълпата напълно е забравила за делника, изцяло е във властта на този необикновен карнавал.

Карнавалът е време на осмиване на всичко и всеки, време на скрити зад маски лица и преоблечени тела, време не на маски, които скриват истинската ни същност в ежедневните отношения, а маски, които ни позволяват да бъдем такива каквито сме. Никой няма да ни познае и поне веднъж можем да се разтоварим, като забравим всички ограничения и се оставим на ритъма да ни води.

И аз бях там, и аз се веселих и много съжалявам, че ще трябва да чакам цели 2 години, за да усетя отново това единение във веселието. Хареса ми тази свобода на духа, която долита от древни времена. Точно тя ще ни научи да бъдем по-истински и да осъзнаваме, че животът ни не е даден да робуваме на захаросаните измислени принципи на обществото. Тук и сега сме се родили да открием себе си, да осъзнаем какво изпълва живота ни със светлина, какво ни кара да се чувстваме спокойно и приятно и всичко да става с лекота. Така добре ще ни бъде поне веднъж в годината да се маскираме и да прогоним злото, вместо да се натоварваме с маската на успелия богаташ, високомерния политик или която и там роля да сме си избрали.

Comments are closed