Лудост и просветление в Гоа

Чудя се как някой продуцент още не е събрал снимачен екип и не е заминал за Гоа, Индия, за да снима сериал там или реалити шоу, без да си измисля сценарий, мисии и други глупотевини. Един ден на откачалките в Гоа може да развесели и мъртвец и всичко се случва едно към едно, на живо. Въпреки, че е най-малкият индийски щат, Гоа е един от най-известните. Няма да е силно да се каже, че е легендарен. Особено за трансърите и LSD феновете.

В Гоа разбрах какво е да се живее в комуна, как хората стават супер близки за отрицателно време, защото е жега и си през цялото време гол и падат всички предразсъдъци и страхове. Голотата обезоръжава и ти приемаш тялото си, каквото и да е, приемаш и другите, такива каквито са след като гарда на дрехите е свален. И повярвайте ми, колкото печени и отворени да си мислите, че сте, в един момент откритото общуване с чужденците от целия свят, ще ви накара да се почувствате задръстени и затворени. Е, само докато не свикнете с лудостта на гоанското племе и не получите просветление по плажовете на Арабско море.

Гоа е свят на безкрайни пясъчни плажове по брега на морето, тихи палмови горички, гъсти джунгли по хълмовете, смайващи католически катедрали, луксозни курорти и бързите мотори. Сред светлата красота на природата, слънчевите дни и духът на свободата в банановите горички попадаш на малки натурални индийски селца. Между тях са построени или хипер луксозни хотели или къщички със стени от бамбукови платна. Повечето села са супер натурални като при нас с прасетата, кочината, кравинките и димът от огнищата плюс боклука. Гоа си е различна от същинска Индия, все пак португалците са държали колонията чак до 1960 година. Няма да коментирам как се е отразило влиянието им, защото въпреки всичко Гоа си е все така хинди с много португалски и най-вече християнски привкус.

Едно от най-симпатичните села е на север е Арамбол. Намира се в най-малко туристическата част на Гоа и е близо до един от най-красивите плажове на щата – Кери. От едната страна на селото е безкрайната плажна ивица, а от другата са маниакални скали с формата на дворец. Покрай скалите е нареден живописният пазар. Сергиите са като по чудо закрепени на скалите, а по този път се стига до Сладко езеро с лечебна, жълта като слънцето, кал. Тук усещаш силно как слънцето те целува по кожата, вятърът гали косите ти, а водната шир те поема в меките си прегръдки и ти усещаш, че си истински. Всичко неприятно остава някъде назад, назад и забравяш за миналото. Тук и сега съществува само настоящия момент на абсолютна наслада в това лято през зимата. Не мислиш дори за милите си приятели, които зъзнат в Европа, а ти си се размазал на плажа и медитираш свободен от матрицата.

Малки хътсове-къщурки и ресторантчета са наредени плътно по плажа и удоволствието в горещ февруарски ден е да се събудиш, да отвориш очи, да излезеш на плажа, да направиш любимите си упражнения и да се изкъпеш в морето след пълна релаксация. Някой спомена ли думата рай, че така ми се стори.

Първото нещо, което ме посрещна в Гоа, беше “парният чук” чилам, чилум или както и там да се произнася. Това е керамична лула като тръба, на чиито край се слага смесицата от обгорен тютюн и чарас – най-доброкачественият индийски хеш. Приготвянето за напушването е цял ритуал. Още от автогарата, след препускане с мотор из пътищата на Гоа, пристигнахме квартирата на сестра ми и там опитах за първи път да пуша чилум. След като си дръпнах няколко пъти, вече бях в един съвсем различен филм и след като ефектът на “парен чук” ми се поразмина, гигантично напушен продължих опознавателната си разходка.

Истинска красотичност. Навсякъде са пръснати махали от крещящо цветни вили в розово, електриково зелено, светло синьо и хотели в джунглата, нечовешки къщурки от тръстика покрай плажа, дъхави якро зелени храсти с оранжеви, червени, жълти цветя, ухилени индийци и още по засмени чужденци на мотори.

Стигнахме до място, което препоръчвам на абсолютно всеки, който попадне в Гоа. Става въпрос за “Juice центъра” в селото Сюелим, където за един лев си взимаш фреш или шейк и гарантирам нечленоразделни звуци на удоволствие. Тук предлагат най-необятното разнообразие от току-що изцедени сокове. Това е храната на бъдещето. Съчетанието на ананасов фреш, вода от диня и авокадо шейк е най-вкусното нещо на света, което съм пробвал до сега. Такова пречистващо и ободряващо усещане ти причиняват тези течни храни, че чак кожата ти реагира веднага и усещаш как “косъмът ти се заглажда”.

Не случайно тук се появява българска следа. Четирима българи въртят ресторант и обират овациите на европейците, които не могат да свикнат с брутално лютата индийска храна. “The place” е ресторант с добра енергия, поне така казваха преминаващите, докато приготвяхме заведението за отваряне. Българският ресторант в Гоа не е на плажа, както повечето локали в района. Намира се в спокоен оазис навътре в селцето Арамбол на 50-ина метра от водната шир и е истински ашрам на спокойствието и добрата кухня.

Цветелина Прекрасна и Ицо Сериозни действат по кухнята и традиционните български манджи, а Вита Вселенска и Дънди Усмивката посрещат гладни за храна и любов туристи и ги обсипват с българско гостоприемство и откритост. Те са яка комбина и много добре пасват на крилатите чужденци, които понякога пътуват вечер 30-40 километра с моторите си, за да си хапнат любимото “Телешко майоран” или таратор, мусака, а кюфтетата как плющят не е за разправяне. Бамбуковите пейки и маси са заели мястото си достойно до едно свещено дърво и хиндуистки басейн за измиване.

След преговори с местните, се позволи готвенето на месо в ресторанта, което е чисто светотатство, заради разположението до свещени за индийците дърво и басейн. Сега ресторантът цъфти и приема многобройни пътешественици откачалки от цял свят. Декориран е с даровете на морето, намерени по плажовете и снимки на България, закачени по палмите. Около “The place” се запознах с уникални откачалки, с които времето излетя като птица, пусната на свобода след живот в клетка.  Луд реалити сериал, тече през цялото време в тази превъзходна комуна от свежи агенти без ангажираност към изискванията на лудата ни цивилизованост. Повечето от тях работят като луди от пет до девет месеца. После “яхват метлата” и изкарват месеци по плажовете на Гоа. Някой яко експериментират с дрогите, други медитират, четат книжки и се грижат за личностното развитие, но всички са много любовни и приятни, случва се едно общуване, което няма шанс да се случи в европейските, американските или които и да е условия на модерния начин на живот.

Гоа постепенно се променя и сега е идеалният момент да поживее човек там зимните месеци. Правителството се опитва да оплеска малко нещата и постепенно да промени лицето на Гоа като място за party people. Политиците предпочитат да се освободят от откачалките, да ги натикат в миша дупка и да засилят курортно-скучноватата клиентела от германци и американци в пенсия. Нещо, което се случва навсякъде по света.

Не знам доколко това е добра идея, но полицията наистина идва в 11 вечерта и те принуждава да намалиш музиката или да си платиш глоба, ако искаш да трещиш цяла нощ. Това обаче прави възможна една от най-забавните игри тук – “Намери партито”. Наджасани младежи, яхват моторите и се впускат да открият нелегалните партита, които се организират някъде между плажовете, в частни къщи и веселбата продължава до ранни зори.

Разговорите, партитата, разходките, общуването с животните, любовните авантюри – всичко е за снимане. Особено по залез слънце, когато народът се изсипва на плажа и по свой начин изпраща грандиозното светило. Всичко става виолетово – морето, пясъка, кравите по плажа, хората около теб. Вървиш по пясъка към морето и изведнъж запяваш. Всичко наоколо изчезва. С босите си стъпала четеш информация, дадена директно от Земята, през теб текат потоци от енергия. Стигаш морето и вълните от блясък, с дантели по краищата, докосват пръстите на краката ти и после се стопяват обратно в светлината. Вълните пригласят с теб песента на всемира и това е моментът, в който си най-близо до просветлението. Дори нямаш нужда от практики за духовното израстване. Заживял си в свободата и усещаш всичко да се случва тук и сега. И щастието се излива в теб…

Comments are closed