Портата към четвъртото измерение

Ако се интересувате от духовната топография на планетата Земя и така наречените „енергийни места”, то e задължително да посетите Араму Муру в Перу. Там се намира едно от порталните места към други измерения и пространства, една от „звездните врати”(Star Gate) в нашия свят. По планетата ни има много такива точки. Всяка е с различна честота и сила на енергията. И в България има такива места и ще ви разкажем за тях, но Араму Муру е от най-висока категория. Там освен зареждане с чиста светлина се случва пълна трансформация и преминаване към по-високо ниво на съществуване, стига да си готов за това. Животът ти след срещата с това място никога не може да бъде същия, освен ако не си „кон с капаци” и не цвилиш, вместо да говориш.

„Тук живее енергията” ни каза нашият водач Олег Михайлович Чернье (Чом), който е изследовател на древната история и мистична топография на Земята.”Араму Муру е място на силата с една от най-високите вибрации в света, защото е тясно свързано с Атлантида и е тясно свързано с бъдещите промени, които предстоят на човечеството и преминаването ни към по-висше измерение на живот.”
Араму Муру се намира на пътя от знаменитото градче Пуно към алхимичната столица на Боливия Копакабана, наблизо до езерото Титикака и на един час от Перуанско-Боливийската граница. Първото въздействие, разбира се, идва от височината – 4000 метра. А за другите влияния и изживявания всеки може да разкаже своята приказка. Тя се случва според собственото му развитие и честота на вибрациите, които излъчваме. По-долу ще чуете моето приключение, което ми помогна да стигна по-близо до самия себе си и да разбера какво да правя, за да реализирам потенциала си.

 

Вкаменени гиганти и причудливи легенди

Пътят до Араму Муру прекосява необятно плато, което в далечината се съединява с небето. Наоколо са пръснати малки къщурки, които изглеждат непроменени от векове. Не се забелязват електрически жици, няма билборди, почти и хора не се виждаха, а само прасета, алпаки, овце и кози пасяха по поляните. Оставаш насаме простора на равната шир и красотата на картините от облаци. Още отдалече забелязах странните червеникави скали и усетих аурата им от разстояние.
Преди да спре рейсът и да ни кажат, че сме пристигнали, вече знаех, че това е мястото и не можех да откъсна поглед от причудливите каманяци. Много отдавна, незнайно в кои времена тук живеела раса гигантски хора. Огромни били не само те, но и животните около тях. Чом ни обясни, че според изследователите на древната история на планетата ни на това място Земята се е уплътнявала и от по-финната и информационна структура се е превръщала в материята, която виждаме сега.
Заради втвърдяването е настанало време, в което е трябвало расата великани да си тръгне, защото идвало ред на цивилизацията на човеците в твърдо физическо тяло. Гигантите с качествена енергия, чиито еквивалент са днешните просветлени, са се преместили в подобно на своето измерение и са продължили развитието си там. Араму Муру е била портата, през която светнатите гиганти са преминали отвъд. Други не разбирали Върховния замисъл на Вселената и отказали да си тръгнат. Наложило се да бъдат вкаменени и около портата и на други места могат да се видят силуети на хора и животни, застинали във вечността.
Дълги векове през портата е можело да се преминава, докато се е уплътнявала Земята. Възможно било от този свят да се отива в други, но постепенно качеството на хората се влошавало и на вратата са сложили пазачи, които да следят, кой влиза. В един момент портата съвсем се втвърдила, защото настанал тотален хаос на земята, който наблюдаваме днес сред хората и се поселил страх в това място. И досега местните жители стоят отстрани и наблюдават белите, които медитират на портата. През последните 2-3 години са започнали да приемат скалните извивки като туристическо място и малките момчета от местното племе аймара ни предлагаха букети с накъсани билки за дребни монети. Тревите имат силен аромат и досега си пазя букетчето, което ароматизира стаята ми и ме връща в изживяването там, което из основи разтърси съществуването ми.

 

Зависи от гледната точка

На някого Араму Муру може да му се стори само причудливо природно място с интересни скални образувания, но стига само да утихнеш и да поседиш на камъните и разбираш, че това малко късче земя е повече от земна твърд. Около мястото витаят много легенди, различни хора с по-силни възприятия описват чудни изживявания.
Нашият водач Олег Чом ни каза, че е бил няколко пъти на това място и винаги усеща по-различен начин портата. Всичко зависи доколко си готов да проникнеш през тайнствената завеса на рационалното, на видимото и да вдишаш Вселенското познание през усмивката си.
Първото, което направихме след като слязохме от рейса е да се събуем боси, за да уважим свещената земя. След това се покатерихме по гърба на вкаменена гигантска змия, която символизира човешката сексуална енергия, позната като кундалини. Всеки от нас в мълчание мина по дългата скала и събудил силата си, беше допуснат да продължи към самата порта. Пътеката минава покрай ниви, засети с картофи, покрай скали, които приличат на гигантски графични рисунки, с дупки през които надниква небето. Ухае на ароматни треви и колкото по навътре навлизаш, толкова става все по-тихо и по-тихо. Покатерваш се по скалите, за да се снимаш и имаш усещането, че земята кънти под краката ти. Самата местност не е толкова голяма, но енергията наистина можеш с нож да я режеш, усещането е като на Молитвения хълм на Рилските езера.
Няма как да не се ококориш при вида на самата порта, която представлява два високи четири-пет метра улея от двете страни на издълбано като порта вдлъбнато пространство в скалата. Улеите са тесни и церемонията за иницииране започва с влизането в тях и стоенето със затворени очи. Те не водят навътре в скалата, както и портата, но те отключват други лостове в съзнанието ти и то се носи към своя център и отключва ръждясалите ключалки на истинската ти същност. Падат маските и защитите и оголен и задъхан осъзнаваш величието си и потенциала на безграничната енергия в теб.

 

Съединяване на небето и земята

Усещането е неописуемо и тук наистина човек се пренася в други светове и други пространства. Душата ти сякаш се изпълва с безкрайния космос и ти се разкрива смисълът на живота, както и съвършенството на условията, създадени, за личностното ни развитие и пътя към безсмъртието.
Без да съм бил на много места по света мога да кажа, че това е едно от най-впечатляващите със сигурност. И ако Мачу Пикчу е грандиозно човешко творение, тук всичко се случва на вътрешно ниво. Портата излъчва особена вибрация, а тя действа като захвърлен в личното ти езеро камък. Първо разлюлява повърхността и поваля стената за защита, която всеки гради с годините, после потъва надолу, размествайки пластовете вода в теб, пада на дъното и предизвиква пренареждане в основата на съществото ти. Размътва водата, за да видиш в танца на калта символите на израстването и посоката, в която да вървиш. Тази вибрация отеква някъде дълбоко в паметта на душата ти. Съединява те с фонтаните енергия наоколо и ти става леко, хармонично и се свързваш с безкрайната вселена на потенциални възможности, които се вихрят пред нас и в които единствено изборът накъде да тръгнем представлява истинската ни работа.
Тръгваш си безмълвен от такова място. Слънцето все така напича зад облаците, вятърът все така си играе с косите ти, все още ходиш по земята, не летиш, не местиш камъни с погледа си, просто усещаш всяка фибра от тялото си и въпреки че привидно нещата са същите, някъде дълбоко в мен чувствам, че нищо вече не е същото.
По пътя към Боливия заваля дъжд и се появи най-ярката дъга, която съм виждал в живота си. Толкова наблизо, сякаш може да я докоснеш с ръка. В този тържествен момент душата ми осъзна благословията, която ми се беше случил и се усмихна от благодарност и любов към Природата и живота, че ме доведоха на това място и ми дадоха ключ, който никога не смятам да изпускам и с който отключвам в живота си всичко най-хубаво, което тепърва предстои.

Comments are closed