Споменът за махараджите в Удайпур

„Езерният град” – с това име ще запомня една от най-интересните точки в магичния щат на Индия Раджастан. Местата, които могат да се видят от туриста в Удайпур са безброй и едно от друго по-интересни. Няма да бъде пресилено да кажа, че за няколко дни се пренесох във времето на махараджите и когато си тръгнах, останах с чувството, че нещо от мен завинаги остана в един от най-романтичните градове на Индия.

Удайпур е красиво разположен по хълмове между живописни езера, заради които често го наричат „Венеция на Изтока”. Със сигурност ще спечели сърцето ви с необикновените си храмове, магнетични хора, изящни дворци, музеи, градини и колоритните си традиции. Намира се в Южен Раджастан и до него с лекота се стига от всички по-големи градове в Индия, включително от Делхи, Мумбай и Джайпур.
Той е главният град на Мевар – област, която дълги години е била владение на династия военизирани принцове, които никога не са паднали под ничие владичество. В краен случай с дипломатичност и хитрост са си извоювали положението на васали на великите мюсюлмански владетели, например. Владетелят на Мевар носел титлата „махарана“, което ще рече махараджа, който никога не е губил битка. Последният техен потомък днес е богат собственик на една от най-големите хотелиерски вериги в света.

 

Усещане за разкош

Въпреки че понастоящем градът си е типично по индийски занемарен, разходката из Удайпур носи меланхоличния спомен за разгулния живот на махараджите – слонова кост, сребро, перли, диаманти, златни люлки, басейни с шампанско, дворцови клюки, гуляи. Това особено се усеща из туристическите атракции. А и от това бохемско време е останала и традицията на местните да използват цялата палитра развеселителни средства от хашиша на Шива до „банг ласи” – айрян смесен с екстракт от дърво с омайващи листа.
В деня на пристигането си в Удайпур попаднахме на мюсюлмански фестивал „Мохарам”. Не е лесно да се опише тази масова лудост, в която огромна тълпа мъже като разбесняло се море беше изпаднала в транс. Една част от участниците носеха на раменете си високи кули, украсени типично по индийски в най-ярките възможни цветове – розово, светлосиньо, лилаво, с лампички и бляскави новогодишни гирлянди. Оказа се, че тези кули символизират гробниците на 15 мюсюлмани, които са се молили със светеца Хюсеин преди векове на този ден, когато врагове на вярата са проникнали в джамията и са ги обезглавили. В тяхна чест млади момчета размахваха дървени мечове и виеха името на Хюсеин в транс. Тълпата мъкнеше огромните кули до езерото, където ги хвърляха във водата и продължаваха да крещят:”Ел Хюсейн! Ел Хюсейн! Ел Хюсейн” в шамански екстаз.

 

Бляскаво минало, необятно настояще

Удайпур, преведен от мевари – езикът на този район – значи „чист, излъчващ светлина” и наистина сградите са предимно бели или боядисан в светли цветове и при мъгла през зимните месеци излъчват мистично сияние. Архитектурата на Удайпур е невероятна плетеница от стълбища, врати и коридори, арки и ъгли, нестандартно разположени във всички посоки, водещи към етажи и покриви, повечето превърнати в ресторанти с гледка към езерата.
Градският дворец на Удайпур е една от най-известните забележителностите и се кипри на източния бряг на езерото Пичола. Той представлява внушителна поредица от палати, построени през различни години след 1559 г. Терасите на двореца предлагат панаромна гледка към Jag Niwas и Jag Mandir – замъци, построени на острови в езерото.
Главният вход представлява триаркова порта – Трипола, която е построена през 1725 г. След нея път води през серия от дворове, тераси, коридори и градини. Там се намира Suraj Gokhda – богато украсена платформа, където махараните на Мевар се появявали  в смутни времена, за да възстановят спокойствието на поданниците си. Mor-chowk (Дворът на пауните) е наречен така заради зашеметяващите мозайки от стъкло, които украсяват стените му. Има още няколко комплекса в това разкошно аристократично пространство като Dilkhush mahal, Sheesh mahal и Moti mahal, последото построено в памет на принцеса с незапомнена красота, която се отровила сама, за да спре кървавата битка между съперниците за ръката й. В двореца се пазят много картини, писания, мебели и прибори, които привличат вниманието на стотици туристи всеки ден.
Централният храм на града Jagdish Temple е задължителен за посещение. Ще ахнете от майсторството на строителите му. Построен е през 1651 от Махарана Джагат Сингх Ист и е забележителен пример на Индо-Арийската архитектура. По стените на основния храмов комплекс са изобразени сцени от индийската митология. В главната олтарна част през целия ден до късно вечерта или се пеят ритуални мантри, или се представят книги, или има сбирка на местния клуб по хиромантия, а местните се нижат като безкраен гердан, за да направят своята пуджа-молитва и да получат благословия от брамина-свещеника.

 

Градът на градините

Една от смайващите забележителности на града е мраморният бях дворец, построен в периода между 1743 -1746 на остров Jag Niwas на езерото Пичола като кралска резиденция. Днес той е един от най-луксозните хотели в света и до него се стига с лодка. Jag Mandir е друг остров на езерото Пичола, известен със своята градина. Шах Джахан, великия владетел построил Тадж Махал, е намерил убежище тук, когато въстанал срещу баща си.
Старата част на града е лабиринт от тесни улички със сгради, украсени в типичните за Раджастан плетеници, мрежи и арки. Bharatiya Lok Kala Mandal е музей на народното творчество, разположен непосредствено до водата на езерото Пичола. Всяка вечер от 19 часа там се организират представления на фолклорното изкуство в региона. Коронния номер на програмата е жена, която балансира девет съда за вода върху главата си и при цялата тази тежест успява да прави изящни танцови движения.
„Дворецът на мусоните” е разположен на висок хълм, заобиколен от планини, които са природен резерват с безброй видове животни и птици. В двореца са изобретили начин за събиране на дъждовна вода, така че тя да може да се ползва през цялата година.
Най-популярното място за изкарване на свободното време е площад Sukhadia. В центъра на кръговото движение има голям фонтан с три чучура, който е висок 21 метра и през нощта свети в различни цветове. През нощта тук се събират приятели и семейства, има музика, студени напитки и храна. За децата има малко влакче, както и лодки за разходка из езерото.
Градините, построени на брега на езерото Фатех Сагар имат красиви лотосови езера, мраморни беседки и фонтани с формата на слон, които се захранват с вода от езерото посредством водопроводна система. Всеки канал има свой отличителен звук, като съчетанието от всичките създава уникална релаксираща атмосфера в градината.
Слънчева обсерватория е разположена на остров на езерото Fatehsagar. Розова градина украсява източната страна на езерото Пичола. Библеотеката в градината разполага с колекция от антични ръкописи и книги. На същото това място има зоологическа градина с тигри, леопарди, газели чинкара, различни видове птици и много други диви животни. „Каменната градина“, от която човек може да се наслади на великолепния залез над езерото Пичола и на панорамната гледка на стария град, допълва списъка на безбройните места за посещение в Удайпур. Невероятно вдъхновяващ е паркът, разположен в средата на езерото Fateh Sager, покриващ огромна територия от 41 акра с цветни градини и езеро с лилии.
Всичко в града говори за невероятната му история. Всяко ъгълче със сигурно може да разкаже случки, достойни за роман. Не случайно една от най-известните школи за миниатюри също е основана тук и в типичния си приказен стил са изрисувани повечето стени из града. Удайпур ще ви омагьоса, защото е истинско щастие човек да се потопи в този разкош от миналото и в тази неподправена автентичност от настоящето на Индия.

Comments are closed