Събудена красота

Не познавам друга страна с толкова изправен и силен гръбнак – Балкана, с така красива глава – магнетичната Рила. Няма друга земя, чиито нозе да мие Черно море, а в пазвите и планините да съхраняват вселенски тайни. България като танцьорка в екстаз е разперила ръце и над две плодородни равнини – Добруджа и Тракия.

По цялата ни земя има много места, където силата на енергията е на съзидаващо ниво. Различните духовни общности създават собствена мистична топография, откриват мрежи от енергийни извори, чрез които се лекуват от влиянието на стреса и отварят сетивата си за красивото.

Ако вие искате да изживеете истинско “изстрелване в орбитата на духовното”, няма да ви се налага да пътувате до Тибет, поне за сега. Идете през август на Седемте рилски езера. Там всяка година са съборните дни на Бялото братство. Братя и сестри от четирите краища на света се срещат край Рибното езеро. Живеят там цял месец. Опъват палатки, построяват кухня, за да посрещнат новата година и да отдадат почит на Учителя. Наричат мястото Молитвения хълм и там се посвещават на молитви и ритуали за колкото дни имат нужда, за да се обновят и да балансират енергиите на Земята.

Изворът на Учителя е уникално място. Водата му е лечебна и помага да се сбъдват желания. На няколко крачки от чучурчето е нарисуван астрологическият знак на слънцето. Когато застанеш в кръга и се отпуснеш, усещаш как нещо се носи към теб, облива те и ако не си сърдит на света, можеш за миг да забравиш за всичко и да изживееш чудото на съществуването си в мига, извън миналото и притесненията за бъдещето.

По залез слънце идва време за вечерна молитва. Всички се изкачват нагоре по хълма. Застават пред надпис “Бог е Любов”, направен с камъни на земята. Изричат се формули и молитви. Звучат цигулки, ангелски хоровод слави Величието на разумната природа. Атмосферата е изключителна, нереална. ИЗпаднал в безвремие всеки сам осъзнава мрака в себе си. И, ако му стигнат вярата и оптимизмът, поема по дългия път към духовното израстване, което рано или късно ще се случи на всеки един от нас.

Преди зазоряване бавно се изкачвам до най-високата точка на Молитвения хълм. Приветствам мълчанието на планината. Слънцето бавно и величествено изплува от облаците на хоризонта. Заедно с него изгрява и светлината в мен. Усещам как хаоса в душата ми изчезва с последните ивици нощ на небето и в мен се настанява неописуемо спокойствие. Чувствам се като частица от цялото. Осъзнавам мястото си и се подреждам в строя. Благодаря!

Настана ден! Пази свободата на душата си. Пази чистотата на сърцето си. Пази светлината на ума си. Пази силата на духа си.

На път за кухнята минавам покрай този надпис. Традиционната чаша гореща вода за прочистване ме чака. Вървя между камънаците и до ушите ми съвсем ясно достигат откъси от съзнателни разговори. Отляво обсъждат как всяка наша мисъл, всяко наше движение, всяка наша постъпка дават отражение на общото състояние на света. По-надолу свежа госпожа с шармантна капела изяснява произхода и същността на Вселената, а около изворчето се споделят рецепти за лекуване чрез песни и музика.

Скоро пред погледа ми се ширва Кръгът на Паневритмията. Хванати за ръце и облечени в бяло, стотици жени и мъже извършват ритуални движения, под съпровода на цигулки, китари и малък хор. Танцът на пръв поглед напомня физзарядка, но постепенно концентрацията нараства, песните престават да звучат наивно и в един момент усещаш как видимият свят губи познатите си очертания и сякаш разцъфтява в ново, удивително и ярко лице. Паневритмията трябва да се види, опита и почувства. Няма никакъв смисъл да се говори за нея. Тя просто действа.

През останалото време можеш да обикаляш неземно красивите езера, да обиколиш езерото Близнак за здраве, да стигнеш до салоните, където да участваш в специален ритуал до пентаграм от бели камъни, а иначе през цялото време на събора текат лекции относно различни духовни учения и всеки ден се дава невероятно богата информация за любопитните.

Затова, приятелю, стягай багажа догодина и ела в Рила. Все повече хора се интересуват от духовни практики и израстване. Като правило се обръщаме към изтока и се занимаваме с йога, тай чи и т.н. Съвсем близо до нас е учението на Беинса Дуно, но малко знаем за него, отблъснати от странното Бяло братство. Все още не се е появил човек, който да адаптира това колосално културно наследство, което ни е оставил Петър Дънов. Обаче имам усещането, че скоро това ще стане, а и след изживяването ми на Рила, осъзнавам, че напълно си заслужава човек да се заеме с това.

Колкото по-дълбоко копаят религиозните мъдреци по своите места, толкова повече се доближават един към друг, към ядрото. Докато накрая не осъзнаят, че са поели по различни пътища от нощта в душите си, за да достигнат до една и съща цел – светлината на вечния ден. Затова не е лошо да вървиш с тях от време на време…пък току-виж си намерил и своя си Тибет.

А от мен…засега довиждане!

Comments are closed