Варсана – възможният Рай

Варсана – възможният Рай

Добрата глобализация

В пътешествията си по света попадам на невероятни места едно от друго по-интересни и специални. Заедно с насладата от тази красота и сила, започнах да виждам и резултата от глобализацията и обезличаването, което налагат алчните корпорации и продажните политици. Градовете започват да си приличат, навсякъде американски фирми за бързо хранене тровят местното население, рекламите на газирани напитки и токсични вафли карат хората да купуват като бесни тези боклуци, а древните знания за лечение чрез мисълта и природата, отстъпват на напористите хапчета в многобройните аптеки. Започнах да осъзнавам, че туризмът и тълпите по-скоро унищожават свещените места и природата, отколкото да помагат за съхранението им.

Точно в този момент попаднах в една непозната за мен и мистериозна страна в Южна Америка – Колумбия. Посетих екологични селища и центрове за изцеление на тялото, душата и ума. В тях се докоснах до примера за добра глобализация. Видях с очите си активни и осъзнати хора, които не се делят на духовни общности, а всички заедно с приемане и толерантност работят усилено за разширяването на съзнанието на заспалото човечество. Представители на различни духовни традиции и вярвания действат от години заедно в името на изцелението на Земята. А това е предпоставка за едно по-добро бъдеще, приложена на практика.

Харе Кришна в Колумбия

Сигурно думите по-горе ви се струват странна комбинация, но точно последователите на бог Кришна в Колумбия, са направили местата, които посетих. Членовете на Кришна съзнание и техни съмишленици реализират дейностите на Световния пакт за осъзнатост и Университета за потомствена мъдрост, които заслужават отделна статия. По неведоми пътища Божии, за които може спокойно книга да се напише, едно парченце от Рая се е появило тук. Това е мястото, за което всеки един от нас си е мечтал!

Еко-йога селището „Варсана“ е вдъхновено от индийските ашрами,. Намира се на 50 км от столицата на Колумбия Богота. На обширна горска територия в разкошната природа на Колумбийските Анди трудолюбиви Пазители на Майката Природа са отгледани градини с разкошни цветя и храсти, вдигнали са малки храмове, които изскачат от зеленината, докато се разхождаш из комплекса. През малък параклис попадаш в малък каньон с издялани в скалите статуи. В овощните градини зреят зеленчуци, йога планетариума приютва церемонии и обреди, а пищния храм на Кришна те кара да се чудиш в Индия ли си или в Колумбия.

Храната е приготвена от отгледаните продукти на еко-селището, а ресторанта им прилича на къща от приказките. В отделна част на центъра е изграден Темаскал – типична за Средна Америка сауна с вулканични камъни. Наблизо е и Светилището на водата с извор и малък вир, в който се провеждат водните церемонии след изгрева. Любимо място ми стана веднага храмът на Дървото Санта Фе – символ на обединението на духовните учения и религиите. Атмосферата на мястото помага мирът да се настани трайно в теб.

За общността на Кришна съзнание в Колумбия мечтата за райско място на Земята е реализирана. Това е съвършен пример как глобализацията може да работи в положителна посока. Древното знание е универсално и няма значение каква религия изповядваме, когато става въпрос за оцеляването ни на Земята. Дошло е време да се обединят усилията ни, а не да ставаме жертва на модела от хилядолетия:“Разделяй и владей“. Приятелите в Южна Америка показват как на практика може да се задейства механизъм за повдигане на съзнанието и колкото утопично да звучи, ако сега се вслушаме и задействаме, имаме шанс. Ако не чуем този призив, до поколение и половина няма да имаме с какво да се храним! 

Изненадата на Южна Америка

Хората, които срещнах в Колумбия ми дадоха надежда, че не всичко е загубено за земляните. Самата страна също много ме впечатли и опроверга всичките ми опасения, че е страшна, че отвличат чужденци и т.н. Това са поредните митове за място, на което малко българи са били, но както винаги имат мнение за него. Зарадвах се, че отново опровергавам представата, която имаме!

Непозната и загадъчна, мистериозна и изненадваща тази страна се появи на хоризонта ми преди няколко години. Имах силно желание да я посетя. Това се случи през май 2015 г. по един приказен начин и тази авантюра ми даде много вътрешна сила и увереност, че все още можем да спрем унищожителния си начин на живот.

Моя близка приятелка Момера Здравкова през април 2015 г. ме покани на лекция със Свами Парамадвайти. Той разказа за Световния пак за осъзнатост, Университета за потомствена мъдрост, за необходимостта да действаме заедно, а не да се делим на традиции и секти. Лекцията ми въздейства много силно. Възхитих се на Гуру Дева, както го наричат последователите му. Активна и вдъхновяваща личност, която неуморно действа и успява да даде своя принос за повдигането на съзнанието на човечеството. През всеки момент от живота си той служи и е намерил как да го прави най-добре. По произход е германец и  организационните умения.по ген му помагат да разгърне потенциала си в мащабна дейност. Създаването на еко-йога селища и вегетариански ресторанти в цяла Южна Америка са само върха на айсберга от инициативите и дейностите, които уверено реализира.

Неговата духовна линия е „Кришна Съзнание“, но подходът му е различен. В светогледа на Свами Парамадвайти се обединява древната индийска мъдрост със запазената мъдрост от Атлантида в Сиера Невада де Санта Марта в Колумбия, с призива да опазим Майката Земя на амазонските индианци. Свами Парамадвайти разказа за проектите в Южна Америка и това само затвърди желанието ми да ги посетя.

След лекцията Момера ме запозна с него и след кратък разговор, той ме покани на фестивал на лечебната музика в Кришна центъра „Варсана“. Датите на събитието по съвършен начин съвпадаха с моя престой в Южна Америка. Трябваше само да си осигуря самолетен билет от Лима за Богота. Това и на правих на следващия ден.

Целият свят казва АХО

Две седмици по-късно по свише нагласен начин се озовах пред входа на „Варсана“. Тогава не знаех, че ще се окъпя в светлината на прекрасни ангели от цяла Южна Америка. Имах усещане за празник още преди да вляза. Бяха се събрали музиканти, артисти, духовни наставници, шамани, мъдри баби и старци – удивителни същества от Венецуела, Еквадор, Перу, Боливия, Мексико, Чили, Панама, Коста Рика и т.н.

Фестивалът се казваше „Целият свят казва АХО“. Ахо е специална дума на индианците, с нея изразяваш съгласие, подкрепа и благодарност. Такова беше и усещането на фестивала, в което се отъркахме всички. Попаднах на място, което доказва, че по-доброто бъдеще за света е възможно.

Чрез лечебната музика братята и сестрите на доброто се бяха слетели да обединят усилията си в защита на правата на Земята. Обичайните сергийки с цветни чудесии бяха там, чудната веганска храна държеше всички свежи, сцената с редуващи се музиканти и атмосферата на Райската градина се  преплитаха в мен като виеща се роза и от удоволствието розата разцъфваше в ярки бели цветове. Особено когато общувах с някой от участниците или гостите.

Чувствах се като в елфическото царство от „Властелина на Пръстените“. Толкова различни и така красиви одухотворени хора на едно място не бях виждал. Влюбих се четири пъти! Не по обичайния начин, не исках нищо от никого.

Общуването ми с тези хора беше усещане за рай. Не бях вече толкова впечатлен от зеленината, цветята, храмчетата, градините и храната. Наслаждавах се на компанията и разговорите. Вибрирах с това общуване, което ни липсва в България. Това общуване, за което не ти трябват думи, а се разбираш с погледи е рая за мен, а като има и лечебна музика от различни традиции, всичко става едно сливане, преливане, бълбукане и в теб се утвърждава радостта.