В село Орехово времето тече по различен начин. По-скоро се стеле и накрая се размива в пространството. Няма и следа от изкрейзилия градски ритъм и тълпите хора и автомобили, щъкащи натам насам.
Селцето се намира в сърцето на Родопите. Преди да стигнете до него, има няколко задължителни точки за посещение. Първата е веднага след Асеновград по пътя за Бачково – Асенова крепост. Втората е Бачковският манастир. Като видите за какво става въпрос там, продължавате по пътя за Смолян. Минавате балнеокурорта Нареченски бани и стигате селището Хвойна. Преди бензиностанцията в самото начало на Хвойна има табела към Орехово. Там следва завой надясно и само след няколко-стотин метра всичко зловещо в главата ви си заминава като дим от цигара.
Наоколо остават хълмовете на магичната Родопа, любопитството и очакването за пълен релакс. Пътят се вие покрай живописен каньон на малката река Орешица.
Оттук нататък гората става все по-красива и по-красива. Лекичко, но сигурно човек се издига нагоре, над всичко. И тъкмо прави отчаяни опити да се сети за някоя родопска песен, щото с тоя пейзаж просто ти идва да запееш, и ей го на Орехово се появява пред очите.
Село като село. Построено е по двата бряга на планинската река и къщите са се наредили една над друга като керемиди на покрив.
Най-слънчевото село в Родопите е в центъра на събитията, защото разположението му е повече от добро. Изневиделица се изсипват куп предложения как да си изкараш уикенда. В един момент става ясно, че трябва да останеш повече дни, за да увършееш всичко. А най-добре е да си оставиш нещо и за следващия път, защото веднъж попаднал там, се връщаш задължително. Има много семейни хотелчета, където се чувстваш на гости. В „Рай” Бай Любо посреща гостите с носия и гайда. Жена му Стефка, която е председател на Туристическия информационен център върти родопските традиционни пататници и клинове така, сякаш само това прави по цял ден. Черпи и с едно питие, нейна запазена марка – “тути-фрути”. При нея неизбежно преяждаш, защото всичко е истинско, отгледано в земята родопска, приготвено с желание, поднесено с усмивка и родопска песен. Бай Любо вечерта на чаша ракия разказва с планинска любов за околностите.
Най-близо до селото е Човешката пещера. Тя е отправна точка за няколко маршрута. Първо към прочутия връх Персенк 2074 м надморска височина, към хижа “Персенк” и римски път, построен върху стар тракийски, запазил своята каменна настилка непокътната и до днес.
Чудните мостове, кой не ги знае, кой не е чувал за тях. Природният феномен вероятно се е образувал при яко земетресение, причинило срутване на някогашна пещера. Реката е отнесла по-дребните скални отломки. С течение на времето са се оформили в мраморните скали два редки по своята красота естествени мраморни моста.
Селата Ситово и Лилково са изолирани в планината и са запазили вида си отпреди столетия. Там попадаш в друг филм. Като се върнеш от този преход, се чудиш реално ли е било всичко или просто се е отворила дупка в пространството и си попаднал на следа от отдавна забравеното спокойствие на човешката душа.
Освен всичко останало, който иска може да пасе кози, да дои мляко, да пее родопски песни в съпровод на бай Любо с гайдата. Абе, каквото ти душа сака!
На 25 км от селото в посока Смолян се намира град Чепеларе. На 15 км югоизточно от града, на връх Мечи чал се намира Роженската обсерватория, отворена за посещения. До там няма редовен транспорт, но от Чепеларе до обсерваторията може да се изкачите за около 2ч30мин.
На 1.5 км южно от града, в близост до пътя за Смолян и Пампорово се намира първоначлната спирка на дву-седалков лифт. Той е с дължина 2471 м, а транспортният му капацитет е 600 души на час. Пред лифта има пункт за отдаване на ски и сноуборд екипировка под наем. С лифта за 17 мин. се стига до връх Чала (1873м.), отправна точка за Ски пистите. От там започват двете ски-писти на град Чепеларе– “Мечи чал 1”, с дължина 3200 м. и широчина 50 метра и Мечи чал 2” с дължина 5200 м. и широчина 25 метра. Втората е и най – дългата писта в България. Тези трасета са между най-добрите алпийски ски-писти в Европа. Тези, които са с автомобил могат да отидат и до всеизвестния зимен курорт Пампорово, който се намира на 12 км и пътя до там е винаги добре поддържан. Връхната точка на Мечи чал е с 200 метра по – висока ог тази на Пампорово. В Чепеларе е единствената българска фабрика за производство на ски и сноуборд. Също така тук е и единствения по рода си Музей по Спелеология и Български карст на Балканите.Музеят разполага с oсновен фонд от 9400 експоната, научно-спомагателен фонд от 7100 експоната и обменен фонд от 170 експоната, зала за гостуващи изложби, библиотека със 730 тома научна литература, лаборатория и конферентна зала с 60 места.
Чепеларе е най-високо разположеният град в България. Известен е най-вече като зимен курорт.Градът се прочу и като родното място на олимпийската шампионка по биатлон от Нагано’98 Екатерина Дафовска.
Работното време на пистата през зимния сезон е от 8.00 до 16.00 всеки ден без понеделник. Цената на билет за възрастни за цял ден е 22 лева.
След готин купон по ски пистите на Чепеларе, щури игри в снега на тези като мен, които предпочитат да се овъргалят като мечки в белия студен пух, след вълшебния блясък от слънцето, който докарва по-добър тен и от черноморските ви излежавания на плажа, ще се завърнете в селската къща в Орехово и ще се сгреете край камината с вкуснотиите на Стефка, бай Любо ще ви разкаже други легенди за селото и околностите.
В центъра на селото експериментаторите ги причаква специален поздрав. Местната кръчма! Тя направо те връща в 80-те. Червенобузест родопчанин ме настанява между яки мъжаги и те ми разправят, че ако останеш 10 дни в Орехово, няма никога повече да искаш да си тръгваш. На сбора на селото, който в последния уикенд на юли изпълва центъра с песни и танци, никак не е зле човек да се хване на хорото. Като се улови и заиграе, забравя за всичко лошо. Става му по-леко и без да усети се усмихва на луната, която изгрява иззад хълма. По-голяма от обикновено, но не от ракията. Тук си по-близо до небето, до космоса. Като огромна нощна лампа тя осветява селото и планината наоколо. Някъде танцуват самодиви, боси с вплетени цветя в косите. Сънищата в Орехово са с Dolby surround, наспиваш се за броени часове, нямаш махмурлук и си готов за тръгване по някой от маршрутите след вкусни мекици със сладко от боровинки и прясно издоено козе мляко…
Маршрути:
- с. Орехово – хижа “Персенк” – хижа “Чудни мостове” – хижа “Изгрев”
- с. Орехово – хижа “Персенк” – хижа “Кабата” – хижа “Студенец”
- с. Орехово – Водопада “Дуплево” – връх Персенк – “Човешката пещера” – водопада “Скаклото”
- с. Орехово – Водопада “Скаклото” – рид “Чернатица” – Цирикова черква – хижа “Скални мостове”
- с. Орехово – с. Лилково – с. Ситово