Живеем в необикновено време, в което всичко е възможно! Огромна част от човечеството обаче се е унесла в алкохолен или наркотичен сън. Колкото повече пътувам, до колкото повече места се докосвам, виждам предимно приспана биомаса, която следва безумните предписания на медиите и остарелите закони на самоунищожаващия се свят.
Дори и тези, които четат духовни книжки, следват този или онзи Гуру, ходят два пъти седмично на йога и всеки месец на семинари за личностно израстване, дори и те са в омайния сън на невежеството.
През последните години от всички страни ни залива философията на позитивното мислене, безброй мъдреци от Изток и Запад се опитват да пробудят човечеството от объркването, в което живее. Защо това изобилие на познание не изпълнява целта си, защо не се е появила критичната маса, която със вътрешната си светлина да промени матрицата на експлоатацията и манипулацията? Този въпрос не ми дава мира. Дали не сме още по-объркани, защото се опитваме да следваме чужди предписания, а после сме разочаровани, когато не успеем да го направим!
Не е ли по-добре вместо да визуализираме лилави светлинки, вместо да мечтаем за възнесение и да се кланяме на божества, да не отделим малко време всеки ден да опознаем характера си, моделите си на поведение, навиците си? Знаем ли от какво наистина имаме нужда или просто се перчим в духовния панаир на суетата с прочетени книги, минати нива на психологически семинари и постижения на лежанката за йога. Защото, ако всички тези занимания не ни доближават до това, което всъщност сме, ако не подобряват живота ни, то те са абсолютна загуба на време. Ако нищо в поведението ни и ежедневието ни не се променя към по-добро, ние си оставаме в духовното невежество, толкова колкото и тези с пържолите и ракийката със салатка.
Духовните водачи, книгите, семинарите, йога и медитацията са важна част от този път, но нека не спираме на тях. Благодарение на тези срещи се бях докосвал много пъти до разбиране на себе си, но истинската трансформация се случи когато от житейския опит се доближих до това кой съм наистина.
Няма нужда да търся повече! Няма нужда да ходя да ми отварят третото, петото или шестото око. Не е необходимо да правя нищо друго освен да продължа да отхвърлям всичко, което не съм и да живея истинския Жоро. Просто да го живея!!!
Сега разбрах какво означава това да бъда себе си напълно, точно такъв какъвто съм, тук и сега в самия живот, пред себе си и пред другите. Всички изцеления на здравословните проблеми, лечението на паричния недоимък, събирането с подходящ партньор, всичко е въпрос на свързване и живеене на този, който сме в този живот! Достатъчно е да бъдем себе си и всичко останало си идва на мястото. Без усилие и напъване, животът ти го поднася сам и остава да гребеш с пълни шепи от него!
Да намериш истинския си Аз, означава да започнеш в ежедневието да разпознаваш чуждите модели в поведението ти! Разкарай ги със смел ритник, защото ще се свържеш с този, който е замазван през годините със слоеве лъжа и фалш от родители, учители, приятели и фалшивите норми на обществото. Напластените мазилки ще започнат да се пропукват, когато силно изразиш намерение да откриеш онова прекрасно или ужасно същество, което в действителност си. Защото няма добро или лошо, има само едно – многообразието на живота, който се изразява чрез нас
Постепенно ще махнеш всички маски и пози, които си мислиш, че си. Ще намериш твоя глас, твоето поведение, твоята гледна точка. Ще спреш да чуваш гласът на леля си и майка си или поредния ултра духовен гуру в главата си и ще чуеш за първи път какво казваш самият ти!
Постепенно ще се доближаваш до истината за своя характер, за своите вътрешни интереси и подтици, за удивителната дълбочина, която носиш, дарбите и талантите, които потискаш. Стигнеш ли до там, започва истинското пробуждане!
Колкото повече правиш осъзнато това, но не в ашрам в идеални защитени условия, а във всекидневието си, толкова повече всичко ще се подрежда без усилие, по най-прекрасния начин, в потока на живота. Целият свят ще дойде на колене пред теб и ще ти се поклони!
Трудно е да се обясни това състояние на пробуденост с думи. Това не е точно клишето да обичаш себе си, не става въпрос да се харесваш или да се приемаш. Да, тези неща са част от процеса, но тук говоря за нещо много по-дълбоко. То е разтърсващо изживяване и изисква отдаденост и търпение. Защото насладата от свързването с истинската ти личност е велика! Тя е докосване до твоето предназначение, а то е да намериш истинския си Аз и просто да го бъдеш като празнуваш живота. Като се забавляваш, наслаждаваш, като се радваш, губиш, намираш, натъжаваш, ядосваш, но и винаги да се връщаш към центъра си…
Защото тук и сега, в това време, на тази планета, ние сме точно това, което трябва да бъдем. Дори и да не успееш веднага, ти ще започнеш да се доближаваш към истината, ще започнеш да проглеждаш зад стената на измислицата за себе си и това ще те направи свободен. Недей да бъдеш по-добър, по-духовен, по-силен! БЪДИ СЕБЕ СИ!