Попаднах “случайно” в Шарджа на път от Индия за България. Имах 16 часов престой, преди полета за Истанбул, а летището ми се стори безинтересно и разпитах наоколо, дали е възможно да се излезе за разходка. Оказа се, че срещу 56 американски долара издават транзитна виза и можеш да побродиш по арабска земя. Изненадата ми от Шарджа беше огромна и след 10 часа разходка осъзнах, че трябва да се върна, за да опозная по задълбочено тази пустинна земя и да се насладя на безбройните забавления, които предлага.
Шосетата, които отвеждат от летището до центъра на града са огледални като американските магистрали и прави като страните на четириъгълник. Единствените завои са на кръстовищата, на които чакат коли, от които имаш чувството, че не си в пустинята, а на автомобилното изложение в Женева.
При Синбад Мореплавателя
Автобусът ме стовари в центъра и се озовах всред високи, гигантски сгради от стъкло и бетон. Първоначално си помислих, че Шарджа е умалено копие на Дубай с модерната грандоманска архитектура, но когато стигнах малката историческа част, разбрах, че съм попаднал в съвсем друг филм. Шарджа надминава Дубай с това, че е много по-уютно, по-човешко и по-арабско „царство”, все пак, нали сме в Обединените арабски емирства! Плюс това определено е културната столица на емирствата и из града са пръснати величествени джамии, огромни тревни площи и паркове, които водят към брега на морето.
В миниатюрната историческа част са реставрирали закрито пазарище с тесни улички, в което можеш да усетиш духа на приказките за Синбад Мореплавателя. Няма натруфени и гигантски молове, а зеленчуковия и рибния пазар приличат на декор от спектакъла „Рогът на изобилието” и са рай за туриста. Освен всичко останало хотелите са по-евтини от съседен Дубай, който се намира на 20 минути с автобус и е идеално човек да се настани в Шарджа и да си прави лъчове наоколо, защото можеш да си уплътниш десет дни без усилие.
Голям плюс за Шарджа е Международното биенале за съвременно изкуство, което се организира на всеки две години и привлича все повече артисти от целия свят. Тазгодишното издание е посветено на връзката между изкуството и социалните промени на планетата. Шарджа освен всичко останало предлага и щури изживявания в най-големия аквапарк в Близкия Изток.
Нинджи, мерцедеси и обслужващ персонал
Единствено Шарджа – третото по големина емирство – има излаз и на Арабско море, и на Персийския залив, което я прави още по-привлекателно място. Столицата му е построена около прекрасната лагуна Кинг Халид, която може да се види от разходката с типичната арабска лодка Доху. Тук се намира и един от дворците на краля на Саудитска Арабия.
Докато Дубай е студен и гигантски и на мен ми прилича на земна космична станция на Юпитер след 2000 години, то Шарджа е запазила традиционния си привкус и се чувстваш на арабска територия, а не в Детройт или Манхатън.
В магазините, в ресторантите, по пазарите, навсякъде работят индийци или филипинци и много рядко може да се види някой от местното население зает с тежък труд. Арабите в снежнобелите си роби и жените им в черните си чадори само се возят на свръх-луксозните си коли и пазаруват фереджета от магазини с ранга на Версаче и Ив Сен Лоран.
Загледах от любопитство една от арабките, която чакаше мъжа си до сребристия им огроооооомен мерцедес. Беше облечена изключително елегантно, въпреки че приличаше на нинджа с забуленото си лице. Изнахалствах с поглед и направо ахнах като видях татуираните й вежди, тънки като конец, обилния грим и брокат, който се показваше изпод маската. По гърба на катранено черното й облекло сияеше разкошна пеперуда от кристали „Сваровски” . Личеше си колко е красива и грациозна, дори и забулена, и колко се е постарала да изглежда добре. За съжаление можеше да й се любува само съпругът й, което веднага засегна чувството ми за справедливост и за пореден път се зачудих, защо тези хора се отнасят така грубо към единственото красиво нещо, което имат сред тези пясъци – жените. За какво им е да си ги крият по луксозните апартаменти или ако ги извеждат, да са овъртяни в черни одежди, скрити от света. От чисто туристическа гледна точка тези гледки са екзотични и те карат да се пренасяш в един друг свят и насищат изживяването ти, но от човешка гледна точка ми е трудно да приема това ограничено мислене и цялото ми същество протестира.
Неограничени възможности
През 1972 г. започва истинският възход на Шарджа. Дотогава „царството” е било най-бедното от емирствата. Шейх Султан Бин Мохаммед Аль-Казими – учен-историк, доктор на философските науки застава начело на властта и под негово ръководство за 20 години Шарджа достига небивал разцвет.
Сигурно се досещате, че този възход се случва благодарение на откриването на петролно находище, което значително повлияло на благосъстоянието на емирството. През 1981 г., когато ресурсите на кладенеца Мубарак започнали да се изтощават, откриват газ на сушата и това обезпечило увеличението на доходите за икономическия им разцвет.
Шарджа е едно от първите емирства, които се отварят за туризъм. Спокойните градчета-селца Корфаккан и Калба – най-главната забележителност на пустинното царство, ще ви избавят тотално от шума и глъчта на градския живот. В тези места ще се върнете векове назад към традиционния живот на арабите описан в приказките „Хиляда и една нощ”. Ал-Айн е приказен оазис с градина, в самото сърце на знойната пустиня, където се намира и огромен зоопарк, пазар за камили и световно известни минерални източници.
Съвременна Шарджа е удивително съчетание на старо и ново. Тук са шедьоврите на арабската архитектура и са част от културното наследство на полуострова и в същото време е център на крикета. В крикет-светът това място е известно със срещите на One Day Internationals (турнир, който определя рейтинга на играчите).
Но тук трябва да подчертаем, че това е най-строгият и нравствен „щат” на ОАЕ. Това е „безалкохолно емирство”, където дори в хотелите няма да намерите бира или вино. Не е позволено да се пече човек без горнище дори на територията на частен плаж, а да се къпеш в морето е позволено само на определените за това места – плажовете на хотелите. Разходка по брега на Индийския океан с гледка към планинските хребети Хаджар и Дибба или сафари в пустинята, където ще се насладите на пясъчните дюни в светлината на залязващото слънце са достатъчно силни изживяване, за да приеме човек строгите изисквания на исляма.
Заслужава си да пътува човек до Шарджа дори и само да види уникалния природен резерват „Wildlife Center“, където могат да се наблюдават множество видове животни от Арабския полуостров, повечето от тях застрашени от изчезване, и най-вече Арабския леопард – едно от най-красивите животни, които съм виждал в пътуванията си.
Шарджа е нова и непозната дестинация за България и има малко информация за възможностите за почивка там, а е прекрасна възможност за екзотична ваканция и то на съвсем прилични цени, включително и на полета от Истанбул.
Ако съм ви заинтригувал и имате въпроси пишете на roxolan@gmail.com и ще се опитам да задоволя любопитството ви. Безгранични са възможностите на този миниатюрен арабски „щат”, вдъхновяващо е да опитате вкуса на този екзотичен свят, което ще събуди желанието ви още повече да навлезете в него, а съвсем наблизо са Оман и Йемен, които са скритото съкровище на Близкия Изток.
В Оман са скрити коралови рифове, където може да плувате с гигантски костенурки, необикновени планини с каньони и езера с прясна вода, уникален свят на цветни сталактити, водопади и натурално джакузи, а и да не забравите да пробвате Мароканските бани – салоните за красота, където предлагат подмладяващи процедури със суха и влажна пара, релаксиращи маски и рисунки с къна по желание.