Sub Kuch Milega* в Индия

*Всичко е възможно – превод от хинди

„Sub kuch milega, my friend!“ e израз, който индийците използват много често. Превежда се приблизително като „Всичко е възможно“! Да, точно така! Няма невъзможности! И така е не само в Индия, а и навсякъде по света, където и да се намира човек. При мен осъзнаването на тази истина дойде в Индия – така се е подредил животът ми. Разбирането за тази игра може да ти дойде навсякъде и на Караджов камък в Родопите, и в трамвай 20 в София или по време на страстен тантра секс. И това разбиране не идва от седене в ашрами и от дълги йога практики. То тече от самия живот.

Хайде да поиграем

Да наблюдаваш обикновените индийци е най-смешното и най-пробуждащото от съня на материализма нещо на света.  При тях всичко може да се достави, направи, наеме. Никога не отказват поръчка и винаги са готови да ти кажат посоката за мястото, което търсиш, въпреки че никаква представа си нямат, къде се намира! И с такава увереност ти го заявяват, че за пореден път те успиват. Ти продължаваш да си вярваш или да обикаляш и накрая си оставаш с вярата сам! Цялата тази бъркотия се случва без грам злонамереност, озлобление или желание да ти напакостят. Когато нещо ти въртят номера, имаш чувството, че Макс и Мориц са закъдрили поредната си беля и почваш да се смееш. Как ти нахълтват в стаята не са много наясно и вика Клиърънс

Е, понякога хич не ти е до смях и цялото ти същество е вбесено и трепери от яд и безсилие, но те не разбират крещенето и караниците. Гледат те като агне пред заколение и след известно време започват да се държат сякаш нищо не се е случило. Миналото не съществува за тях, за бъдеще не мислят, то е в Божествените ръце и особено на юг повечето са по детски наивни и весели.

Сядаш в ресторант, например, и тъй като не ядеш люто, питаш може ли храната да не бъде люта и да не слагат в нея накълцан зелен кориандър, който не ти харесва. Сервитьорът отговаря усмихнато „Всичко е възможно“ и после ти донася най-лютата и кориандрена манджа на света, от която ти изхвърчат сълзите, а не се стичат. Въпреки това, храната им е много добра. Като попадне в Индия човек е задължително да опита уникалната традиционна гозба Южноиндийско Тали, което се сервира на бананово листо по древна рецепта и представлява червен протеинов варен ориз с различни зеленчукови сосчета – 7 на брой, всяко за раздвижване на определена чакра. 

Няма невъзможности

Индия е страна, където буквално всичко е възможно. Колите се движат, без да има нито един знак по пътищата (независимо дали това е магистрала или селски път с ями като лунни кратери), мъжете носят поли, кравите си правят слънчеви бани на плажа, намазани с най-добрия слънцезащитен фактор и медитират на сянка под палмите, съзерцавайки океана. Нощните им автобуси имат легла, строят храмовете си и по средата на пътищата, можеш да плуваш сред делфини и да хванеш в ръка слънцето по залез в Гоа. В тази невероятна страна на крайности необезпокоявано си живеят в съседство смърдящи сметища и грандиозни храмове, духовната заблуда и просветлението, невежеството и дълбокото познание на законите на живота вървят ръка за ръка, шофьорите на рент-а-кар говорят езика на животните и си общуват с тях по пътя. В едно цяло свещенодействат различни религии и вярата е силна. Искат да се снимат чувстваш се като знаменитост, раздаваш автографи и карах едни деца да се подписват на моята ръка също умряха от кеф Астролозите не взимат пари, имат си град на магьосниците и предсказателите, човешки същества постигат безсмъртие и още обитават там, гори дори физическото безсмъртие е възможно, Дървото Банян снимки от Замъка на Спящата красавица връщаш се в детството когато босичък си тичал по поляни

Слизат божества и благославят В древните земи на Южна Индия се намира и Кралството на физическото безсмъртие, където според легендите в планините на Тамил Наду все още живее човешко същество на хиляди години. Стъклопис с Мария Магдалена

Оровил златната сфера и градът на бъдещето, където съжителстват нации и от пустиня е превърнато в градина, засадени са около 2 милиона дървета, как бихме могли да живеем

Като се замисля и осъзнавам, че всъщност не Америка е страната на неограничените възможности, а това е Индия.

Лудост и просветление в Гоа

Определено най-весело е в щата Гоа, където в цялата тази приказна атмосфера се намесват и хашишът, ЛСД-то и всички останали субстанции за повишаване на съзнанието. Това е място, където ти избираш: дали да посетиш безбройните качествени семинари за опознаване на себе си или да се гмурнеш в наркотично пътешествие. Първо, през повечето време си полугол и останалите около теб също. Голотата обезоръжава и приемаш тялото си, каквото и да е, приемаш и другите, такива каквито са, след като стената на дрехите е рухнала. И колкото и печен, и отворен да си мислих, че съм, в един момент откритото общуване със свободни от матрицата хора от цялата Земя, ме накара да се почувствам задръстен и затворен. Е, само докато не свикнах с лудостта на гоанското племе и не заживях легендата си по плажовете на Арабско море. Гоа не е съвсем Индия, защото най-дълго е била колония на португалците и сега със всички чужденци туристи на моторите и по плажовете си е Микро Европа и е по-цивилизовано и познато. Докато най-интересно и искрено шантаво изживяване е в същинска Индия, а нейният дух се е запазил най-добре на Юг. 

Добре дошли в Кочин-ката

Потеглям към Керала един от двата най-южни щата. Пътувам за Кочин – търговската столица и най-голямо пристанище на тропическия щат. Всеки път като дойда в Индия и има един критичен момент, в който се чудя, защо така са си осрали пейзажа индийците и защо нищо не правят, за да се промени тази мръсотия. Няма кофи за боклук, всеки хвърля, където му падне, има на места такава смрад, че наистина и без ЛСД почваш да халюцинираш!

Интересно е как в тази класическа кочина, подредена калиграфски до последен детайл, са се появявали едни от най-интересните духовни традиции на Земята. В същото време за най-елементарното – Чистотата на никой не му пука. На пръв поглед на индийците като че ли не им пука особено и за духовното. Сега ги интересува материалният свят, което е доста тъжна гледка. Преди години имаше повече усмихнати лица и светнали погледи и по-малко джаджи като таблети и телефони. Сега местните искат да имат най-последния модел Нокия, а в същото време серат в канала на улицата и често се заразяват от смъртоносни инфекции. Не е ли това огледало на положението ни?

Бангалор – Мангалор

Та потеглям за Кочин-ката и се наложи да взема един нощен „слийпър“ автобус. Както споменах в Индия има рейсове с двойни и единични легла. Качваш се в автобус и се озоваваш в подвижна хижа. Доста са първобитни легълцата, но стават за дрямка, особено за през нощта!

Няма да ви обяснявам как караше тоя шофьор, направо щях да изхвърча на няколко пъти от леглото на пода  Уникалното на Индия е, че колкото и безумно да карат, много рядко има катастрофи и някак си винаги на косъм успяват да спасят положението, все едно участват в „Матрицата“ и забавят времето.

Дупките по пътя, лудите завои, групичка млади напращели от тестостерон индийци, които не спряха да бърборят, да викат мъжествено и да слушат един и същи боливудски хит сто и единадесет пъти малко създаваха неудобство, но все пак по някое време съм заспал, може би за час.

В шест сутринта рейсът ме изплю смачкан и недоспал в Мангалор. Това име не е майтап от типа Бангалор-Мангалор, има си град с такова име и е входът към любимата ми Керала. Един дедо много добър и мил с къса поличка ме закара с рикшата си до жп гарата. Веднага имаше влак и се метнах в типичния син вагон. Пътуването с влак е задължително в Индия, никога не е скучно с разнообразна компания от индуси, които умират да те заговарят и да си упражняват английския. Така заедно с търговци на декоративни рибки от Мумбай, мюсюлманско семейство с три деца, баничар от столицата и кондуктора, който си избра нашата част от вагони и сядаше да си прегледа бумагите до мен прекосих половин Керала.

Много е красиво наоколо, тропично, зелено, пищно, с много вода – езера, реки, океанът, бананови плантации, оризища, докъдето ти стигне погледът, цъфнали в розово, жълто, червено храсти и дървета. Ако попаднете там, ще разберете, защо толкова обичам това място.

Тропически рай

Пясъкът на плажа в Северна Керала е с оранжев оттенък, а червеникавите вулканични скали по брега, обрасли с палми, лиани, храсти, завършват картинката от картичка на Рая. Поне в представите на повечето от така изглежда мястото на вечната радост и щастие. Всичко наоколо трепти от живот. Прелитат пъстри птици, бръмчат водни кончета с кадифени крила, плодовете на кашуто ухаят на  На гости съм у мои приятели в огромна ферма с мангови дървета, кокосови палми, джак фрут и малък обор с козичка. Всеки път опитвам нов плод, и този път откритието ми се казва чамбакя и е като коледна камбанка на форма, а на вкус на карловска слива неузряла наподобява, хрупкав сочен плод и мама Куриакосе ми каза, че дава много енергия и като ме видя да се въртя около дървото за пет минути ми спретна и сокче от чамбакя. Така ми опъна кожата и се разтичах из фермата да нахраня козата, да обеля кокосите, Брегът на Керала е скрил едни от най-красивите диви плажове на Земята. Любимият ми щат на Южна Индия

Керала например е комунистически и се виждат навсякъде плакати и билборди дори със ленин сталин и съм сигурен че много от местните си нямат представа, кои са тези мустакати и брадати агенти. Това е опозиционната Маоистка партия но тук в тихо си съжителстват

а и невероятно забавният им език малялям, който всеки може да говори и звучи като измислен детски език за палава игра Брлягваман пурипртяшупат въртапрякот и така нататък

Няма как да не ви направи впечатление, че в Южна Индия и особено в щатите Керала и Карнатака повечето мъже носят поли. Тази дреха се нарича „лунги” и представлява нещо като голям чаршаф, който се увива около кръста и се засуква отпред на корема по специален начин. Носят го всички и млади, и стари. Изключително подходяща дреха за климата на района – горещ, влажен, вариращ от 25 градуса до 40 през цялата година. Следващият културен шок идва от мъже на всякаква възраст, които свободно и непринудено са държат за ръка, прегръщат се свободно по улиците, кафенетата, моторите и къде ли още не. Държат се за ръце или гушнати

Това може да са симпатични дедовци, които се подкрепят за ръчичка, може да са намахани шоколадови младежи, прегърнати през рамо, може и да са ученици, седнали един в друг. В първия момент ти става странно, но постепенно осъзнаваш, че няма нищо сексуално в тези отношения. В Индия личното пространство е непознато понятие. Първо, защото е пренаселено и второ, защото там разделението на мъже и жени е много силно.

Душата ми на пътя

Извън туристическите забележителности, в малките селца, все още може да се усети неподправената мъдрост и благородство на индийците. Вървях пеша към едно от най-забележителните места в щата Карнатака – Хампи и по пътя попаднах на група деца, които си играеха като скачаха в един канал. Водата ги носеше до място с по-нисък бряг, там те излизаха от водата и търчаха към мястото за скачане, за да се цамбурнат отново. До тях една баба пасеше кози и гледаше хлапетиите как се забавляват във водата.

В момента, в който ме фиксираха, „малките шоколадчовци” веднага ме наобиколиха и започнаха да повтарят „скулпен”, „скулпен” с протегната ръчичка. Мина известно време, докато се сетя, че искат химикалка. Не искаха нито пари, нито бисквити, тези същества, които сигурно имат по един чифт потник и гащи, а дори нямаха обувки, искаха химикалка. Ако знаех, че ще ми поискат това, щях да изкупя книжарница и да им подаря на всеки. Стъписах се пред това тяхно желание.

Тоталното ми объркване продължи, защото те ме харесаха и решиха, че трябва да се изкъпя с тях. Наобиколиха ме и ме забутаха към канала. Като разбрах, какво са замислили, взех да се опъвам и да им казвам, че не искам. Не си представях да се гмурна в калната и съмнително мръсна вода. Обаче на индийците, независимо на каква възраст са, е много трудно да се откаже, а на децата съвсем. Затова послушно си оставих чантата на брега и се цамбурнах с тях в жабурняка.

Те обезумяха от щастие, заливаха се от смях, хвърляха се да ме прегръщат, да ми се катерят, да ме гъделичкат и тази радост ми се стори по-истинска от радостта на европейско дете пред новата си играчка. Освен всичко останало, като поизсъхнахме на слънцето, бабата с козите се приближи към нас и извади от торбата си вестник, разтвори го и там имаше обикновен сварен бял ориз. Тя го раздели за всички дечурлиги, включително и на мен. Разбирате, че не прие отказа ми и трябваше да изям моята част. Благодарих им и продължих пътя си през бедни села, където хора живеят ден за ден в неумолима бедност, перат прането си като го търкат в пръстения праг на къщата си, същите тези хора, които ядат само ориз дни наред, тези мургави, измърляни, но чисти по душа индийци, ме накараха да осъзная, колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Освободиха ме веднъж завинаги от западния модел да искам непрекъснато и благодарение на тях сега зная какво е истинско щастие.Освен, че си в тропически рай Не случайно са си избрали да слизат тук божествата .