Едва ли има друга страна в света, за която да се говорят едни и същи клишета от десетки години, перифразирани и напудрени по съвременен начин, какъвто е случаят с България! Страната ни не е само Рилски манастир, Копривщица, Царевец и черноморските курорти. Красотата и магията на България е във всички онези места, които остават незабелязани, неназовани и сякаш ги няма на картата. Когато стигнеш там, имаш чувството, че си откривател на един нов свят. Най-силно такова усещане ти дават водопадите!
Те са живи същества. От тях струи светлина, чистота и благодарност. Те се появяват и изчезват с ритмите на Земята. Пролетта потичат очистителните води от снеговете в планините, а есента реките стават пълноводни от дъждовете, искрящи от живот и отмиват сушата и пепелта на лятото. Не познавам човек, който да устои на енергията и красотата на водопадите и няма как да не спреш и да не ги погледаш дори и за малко. С тях са свързани легенди за магии, ако преминеш през водите на водопада, току виж се озовеш в друго измерение. Те са места с изключителна концентрация на отрицателни йони, които допринасят за заздравяването на нервната система. Водопадите са сякаш потоци светлина, опасващи планетата ни , а дъгата, която се появява около повечето от тях е знак, че Бог присъства осезаемо в тях…
Вгледани в примамливия водопад Игуасу или в африканското чудо водопада Виктория, ние съвсем не подозираме, че такива райски творения на природата съществуват и в България и те са наистина на една ръка разстояние. Разбира се, мащабите са много различни, но защо да си седим тъжни и неудовлетворени, че не можем да видим световноизвестните водни каскади, вместо на награбим раница и да се влюбим в Крушунските водопади или в Полска Скакавица до Кюстендил.
Нищо лошо няма да се случи, ако се вгледаме внимателно, какво неоценимо богатство притежаваме и да се почувстваме горди, че сме се родили на тази земя, колкото и понякога да ни се иска да избягаме през глава от нея. Но това е друг въпрос!
Трябва ни само желание и вяра, плюс щипка приключенски дух и непознатата България ще ни се разкрие в цялата си прелест. А когато стигнем до някое от специалните места и отворим сърцата си, за да им се наслаждаваме, дори ще ни става по-леко, че живеем в абсурдна страна.
Тропиците в Централна България
Напоследък стана много популярно място, но все още малко хора знаят за този гениален водопад. Наричат го Маарата и се намира до село Крушуна. Района без преувеличение прилича на царството на елфите от „Властелинът на пръстените“. Водата му има тюркоазен цвят като в тропиците, а една моя позната ми казва, че подобно място има в национален парк в Сингапур. На места от бурната растителност и необикновено ярките басейнчета, наистина се пренасяш в тропиците. Обаче побързайте, защото имаме навика да разваляме хубавите места в България. Посетете Крушунското чудо през седмицата, ако не то идете възможно най-рано сутрин или преди обед, за да избегнете типичната балканска навалица с богати на мръвки и бира пикници сред райската природа.
Водопадът се намира там, където последните склонове на Стара Планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Селото Крушуна се е вгнездило между хълмовете на Предбалкана и Деветашкото плато и се намира на 34 км от град Ловеч в източна посока. Освен каскадното пръскало тук се намира и една от най-красивите в България водни пещери “Водопада”, с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт. Тя е достъпна само за спелеолози, но изворната вода на пещерата пада от 20-метровите скали, образувайки Крушунския водопад.
Той е най-високата каскада в България. Трасирани екопътеки с мостове и стълбички се провират покрай пръските на каскадата и отвеждат до две наблюдателни площадки – под и над Пръскалото. Водните струи се процеждат на хиляди капчици през уникална бигорна решетка, във водопад – живописно пръскало, за да се спуснат в поредицата от водоскоци, прагове и езерца.
Пада село от водопад
Сега ще ви отведа на място, до което няма асфалтов път. Район сякаш забравен от хора и богове. Добре дошли в село Полска Скакавица в Конявска планина! Такива селца са бижу, защото вече се броят на пръсти в Европа. Не прелитат самолети, не бучат двигатели, само няколко пъти на ден пуфти влакът, които преминава през Земенския пролом в Конявската планина.
Местността е подходяща за хора с откривателски дух. Туристическата инфраструктура е слабо развита или изобщо липсва. Не очаквайте асфалтови алеи и кафенета, но ако харесвате девствената природа, недокосната от масовия турист – това е мястото.
Къщите на селцето са пръснати из хълмовете на няколко махали и по-скоро създават усещането за вилна зона. По черния селски път няма жива душа. Последните къщи на селото са кацнали на една скала. Няма как да се объркаш, всички пътеки стигат до ръба. Като приседнеш на някоя от естествените тераси и естествено се умълчаваш, дори и да си водил ожесточен спор.
Гледката към хълмовете на планината е мехлем за душата, кара те да се чувстваш малък и смирен. Пред очите ти са дивите гори на пролома. Тишина, чист въздух и синьо небе. И неописуемо усещане за простор и свобода.
За да се стигне до пътеката към водопада се минава покрай мъничък параклис. Черният път стига до ръба на скалата, където опустяло и меланхолично стърчи изоставеното училище на селото. Минава се покрай него и оттам започва дълго обикаляне и слизане към Струма, за да се види водопада. Може да срещнете и баба Яга да подкарва козите на паша или възрастен Кошчей Безсмертни да гледа с невиждащи очи и да си мърмори нещо под носа. Не се стряскайте, те не са се вживяли много в тези страшни приказни роли, а просто това са представители на местните жители, но щом ги срещнете, ще си спомните за моето описание.
Та значи вървите си надолу и кат подир кат красотата на Земенския пролом се разтваря пред очите ви. Ориентир за водопада може да бъде рекичката Големи дол. Карстовите й води, са много варовити. Калциевите соли се отлагат от водите на ръба на скалния праг и се образува огромна напластена тераса от бигор – зеленикава шуплеста варовикова скала. Докато се спускаш надолу отначало се виждат тези причудливи произведения на природното изкуство, след 20 минути спускане се стига до място, откъдето се разкрива страхотна гледка към водопада.
Щом малката река достигне огромния скален откос, водата пада в бездната. От ръба стихията се разделя на ръкави и образува множество малки водоскоци, които се провират между скалите, разбиват се на хиляди капчици, проблясващи с различна светлина. От тези причудливи подскоци на водните струйки, препускащи шеметно по стръмния склон, идва и името на водопада. Пенливите му води се успокояват, едва когато река Струма ги приеме в прегръдките си.
Картината на водопада е съвършена във всички сезони и от всеки ъгъл. На пролет, когато цъфтят люляците, това е истинско райско кътче. С цъфналите череши и ябълки наоколо и с наситения си зелен цвят тази местност прилича на дзен градина от японска миниатюра. Всичко тук сякаш е подредено по правилата на фенг шуй и красотата е направо болезнена, усещането е близо до порязване от рана.
Невероятната прелест на Скакавишкия водопад е много изразителна и през есента, когато буйната храстова растителност по склоновете се оцветява в жълто, оранжево и червено.
Скалата е много мека и ронлива (честно казано даже не прилича много на скала) и благодарение на това са се образували много дупки, тавани, надвеси и други такива чудни „аха да се срутя“ форми.
На най-панорамното место е направено оджак за огън. Нищо друго не подсказва за присъствието на хора. Долината на Струма прилича на река в Малайзия. Всичко е потънало в гъста растителност, от всякъде крякат жаби и жужат насекоми. Ако търсите близък контакт с природата, това е място за опъване на палатка и разходки из Земенския пролом. Друг вариант е да се отбиете до водопада на път за Кюстендил и после да релаксирате в минералната баня на китното градче.
Как да стигнем:
Ако нямате кола, най-лесният начин е с влак. Слиза се на спирка Скакавица и се продължава по тясна пътечка. Минава се тунел и се излиза на мост (след който има втори тунел) Преди моста има изоставена къщичка, в дясно тръгва пътечка. Тя извежда на поляните под водопада (около 15 мин)
С кола е цяло приключение да откриеш селото и после водопада. По пътя за Кюстендил се отбива надясно след село Дворище в посока село Ръждавица. Като се стигне селото се завива наляво през железопътната линия и се продължава нагоре. Като изкачите билото, започва черен път вдясно, по него с по-висока кола може да стигнете до най-отдалечената махала на ръба на скалата чак до изоставеното училище. Пътят не е лош, но не става за ниски коли, а и с пороите напоследък направо не си заслужава да рискувате, освен ако не сте с джип. Ако не бързате, паркирайте на възвишението до първата махала и се спуснете пеша по пътеките надолу. Изживяването си заслужава всяка минута.