Българската шаманка от село Крибул

През последните няколко години обиколих половината планета и издирвах истински и автентични шамани на доста отдалечени места от България. Бях в сърцето на Амазонка и се изкатерих по зловещи чукари, за да събера пъзела от древното универсално знание на шаманството. Изгубих звук и картина в планината Сиера Невада де Санта Марта в Колумбия от силата и знанието на мъдреците от племето Аруако.Стигнах и до езерото Байкал, за да видя ритуалите на сибирските шамани. Исках да се докосна до това, което е останало от тях.

Осъзнах, че няма как да се научиш да бъдеш шаман. Трябва животът да те е избрал за тази роля. След обиколките на длъж и на шир, най-голямата изненада ми се случи тук в България. При срещата ми с баба Юлия от село Крибул. За мен тя е една от малкото живи шамани на българската земя. Тя може и да не се нарича така. Може и да разсърдя някой за това сравнение, но от срещата ми с нея имам усещането, че съм се докоснал до свят човек и свято място. По същия начин съм се чувствал, когато ме прегърна индийската светица Амма.

Село Крибул се намира на 6 км от главния път Гоце Делчев – Сатовча в подстъпите към Западните Родопи. Когато завиеш от главния път на табелата „Провиралото“ и пред теб в далечината на висок хълм се вижда селото, кацналото амфитеатрално. По криволичещия път се разминаваш с ниви с тютюн и хълмове, обвити в облаци. А когато наближиш селото и влезеш в него, започва изкачване по завоите нагоре. Пътя пълзи нагоре и е от чисто нов асфалт, въпреки наклона и острите завои. Този нов път води към целта.

Къщата на баба Юлия е на върха на селото. Терасата на втория етаж е боядисана в жълто, за да се вижда отдалече. С приятели пристигнахме в ранния следобед и баба Юлия вече беше водила 20 човека на камъка. Обикновено тръгва към Светилището след 9 сутринта. Ако са дошли хора след това, пак отива. Тя лееше куршум на сутрешната група и ние трябваше да изчакаме, за да отидем заедно пак до „Камико“, както самата тя го нарича.

Всички знаем, че има много силни енергийни и лечебни места, останали от траките в България. „Скрибина“ е уникално с това, че е едно от малкото все така активни олтари. Такова, каквото е било в древността. За разлика от други светилища то си има своята жрица – пазителка на традицията – баба Юлия Земеделска. Жрица, шаманка, пазителка, баба… Можем, както искаме да я наричаме. Тези имена нямат никакво значение, защото обредът, който изпълнява, е истинско живо съкровище и пази езотерично тайнство оцеляло от древни времена до наши дни.
Да, точно така, не сте прочели грешно. Тук в България има действащо тракийско светилище и негова жрица е жена от българо-мохамедански произход. След посещение при скалата с ритуала на баба Юлия са се случвали не едно или две чудеса.

Преди повече от година чух за баба Юлия и „Скрибина“. Една приятелка ми сподели, че е открила нещо удивително в Родопите. Разказа как една баба по шамански начин измолва от свещена скала лек за страдащите хора, които са дошли. Тогава ми се стори нереално и не отидох да я видя веднага. Гоних дивото! Ако знаех какво ме очаква в това малко селце в Гоце Делчевско, щях да тръгна и пеша натам, веднага.

Баба Юлия си седеше кротко на едно столче на двора до тясната стръмна улица Зад гърба й имаше печка с дърва. Беше отворена горната част отстрани на печката и в нея Българската Амма слагаше върху горящите дърва метална лъжица с дълга дръжка и дълбоко дъно. Там се разтапяше оловото за куршума, който лееше. Около нея пърхаше нейният мъж бай Юлиан. Неуловим като колибри, той с майтапчийски свеж тон ни заведе до една беседка, където трябваше да изчакаме съпругата му.

От дума на дума, той ни подсказа някой предварителни неща, които трябва да направи човек, преди да посети „Скалата“. Взимат се малко трици и сол в торбичка и се спи на тях. Донасят се монетки по 1,2 стотинки, за да ги хвърлите символично. Червен конец, за да ви се премери ръста.  Олово за леенето на куршум. Стара дреха, която да оставите на някое дърво до „Скрибина“. Снабдихме се с всичко необходимо и зачакахме.

След 4 часа и половина тръгнахме към „Камико“. Баба Юлия преди да потеглим ни почерпи с кекс, който бе опекла сутринта, преди това Юлиян – мъжът й ни пусна в ябълковата им градина да си наберем плодове. Кексът и ябълките дойдоха навреме и успокоиха гладните ни стомаси. Потеглихме по пътека над нейната къща и продължихме да се изкачваме нагоре към хълмовете и горите.

Местността прилича на атмосферата от анимационните филми като „Принцеса Мононоке“. По времето на ходенето баба Юлия не спира да разказва притчи, случки от своя живот, как са изследвали камъка, как много страдащи са намирали лек там. Тази жена е голямо вдъхновение за всички нас. Пример на силна личност, която въпреки две сериозни онкологични диагнози ходи пеша часове в гората и от пръв поглед виждаш, че пред теб стои здрав и щастлив човек. Чрез нея се срещаш с една непреходна мъдрост, която извира от живота.

Интересен факт е, че обредът, който преживяхме, е запазен при мюсюлманите, но той няма много общо с исляма. Неговият произход е много по-древен. Родът на баба Юлия пази ген на траки, които преди да бъдат помохамеданчени са практикували този обред за връзка с Духа на местността.

За съвременността той облича дрехата на исляма и по този начин остава жив. Баба Юлия е приела мисията да води хора за лек и просперитет на скалата от своята сестра. Сестра й е поела традицията от тяхната майка. Поколения наред се предават ритуалите и вълшебните думички, с които баба Юлия поздравява пазителите на светилището и активира необикновената му мощ.

Тя е искрена, истинска, неподправена, от чиито обикновени на пръв поглед истории лъха опита от живота сред природата. Говори за Аллах и Бог. Притчите й са с универсално послание и тя се е зарекла, докато я носят краката, да не върне нито един човек. Увереност, че „Камико“ помага на страдащите и дава и факта, че тя сама е изпитала лечебната му сила върху себе си. Местността, където е разположено светилището е магично и тайнствено място, което в древни времена е било действащ храм от времето на Атлантите, вероятно и Лемурийците. Място с космическо значение.

Носиш в дясната си ръка червения конец, който е с дължината на твоя ръст. В другата ръка малко пакетче със сол и трици, в джоба дребни монети и на кръста завързана стара дреха. Стигнахме до местността по едно нанагорнище и се появиха много дървета с вързани на тях дрехи. Усети се, че тук са идвали хора с големи страдания, за да търсят последна надежда.

Преди да се влезе на територията на светилището баба Юлия ни спря. Погледна ни сериозно и каза на който му се пикае, да го направи тук, защото вътре не се облекчават никакви нужди. Това място е храм и е добре да остава чисто от нашите вътрешни кофи за боклук.

Взе една пръчка от земята и почука по скалата: „Салам Алаейкум! Ако спиш, събуди се. Дойдохме!“ Започва да бае на червените конци, прикадява с парченца хартия, храни с трици и сол скалата, припява вълшебни думички, а ти се провираш три пъти през две дупки. Всеки би могъл да мине. Докато чакаме реда си, се усеща топлина, която струи от скалата. Няма как да останеш равнодушен към енергията, след като участваш подобно нещо. То не може да се опише. Може само да се усети и преживее.

„Камико“, както го нарича баба Юлия помага най-много като се посети три пъти.

С любов и вяра баба Юлия изпълнява ритуалите и няма никакво значение от каква традиция и вероизповедание идва тази практика, с какви думи са облечени сега. Те са малкото оцелели парченца от пъзела на българския шаманизъм и са много ценни.


При баба Юлия има постоянно хора и тя с радост разказва на колко много души е помогнал „Камико“. Тя не взима никакви пари за това, ако човек реши, може да остави дарение, колкото прецени. Тези средства се дават само за да хване лека, няма такси, ценоразпис, а се е запазил духа на гостоприемството и подкрепата.

След като разказах за Крибул на много приятели, те ме помолиха да организирам пътуване, защото не всеки има възможност с личен транспорт да стигне до там. Започнаха да ме критикуват, че като водя хора и превръщам мястото в туристическа атракция, че осквернявам светилище, на което намират утеха неизлечимо болни. Според мен такова място няма как да се превърне в туристическа атракция. А и според мен не трябва да е неизлечимо болен човек, за да го посети. Всеки един от нас има какво да излекува в себе си. Човек може просто да иде и да се поклони на по-висшата сила, на тази сила, която ни пази и закриля и ни дава възможност да реализираме себе си. Да се поклони на родната си земя и ще получи закрила и енергия да справи със всичко!