Единственият манастир в Странджа планина “Св. Животоприемен източник” е разположен на 64 км от гр. Бургас. От центъра на село Голямо Буково сред рехава букова и дъбова гора се извива път нагоре към Осман баир. Той води до светата обител. Върволици от хора прииждат всеки ден. От олтара на църквата извира лековита вода.
Посреща гостите отец Евтимий. Води ги по тясна пътека към възвишение, където е разположена полуразрушена каменна сграда. Двуетажната постройка е издигната камък по камък в края 19 век. В нея до преди 50 години са живели монаси.
Историята на манастира е много по-древна. Легендите разказват как свети Григорий Сиенит през 13 век тръгва от Синайската планина и пристига в Цариград. От там с кораб пътува до Созопол. Навлиза в планинския бряг. Намира лековития източник, който е сънувал преди да тръгне към Странджа от Синай. На това място основава манастир. Пише писмо за подкрепа от тогавашния цар на България Иван Александър. След кратка кореспонденция с писмо пристига Свети Теодосий Търновски от столицата. Напуска поста си на държавен чиновник в администрацията на българския владетел и се заселва при монасите от Св. Животоприемен източник.
Няколко пъти Светиите пращали молби до българските владетели да защитят манастира от разбойнически нападения и да го съхранят от инвазията на османската военна мощ. Армията на Осман завладява Странджа. Манастирът е заличен през владичеството на Исляма по наши земи.
Според местно предание през една нощ в края на 19-и век Коста Янов от село Голямо Буково сънувал Света Богородица. Божията майка му заръчала да открие тайнствено място с името “Големият змийлак” в подножието на Осман баир. Три пъти се явявала Богородица, но Коста Янов не я послушал. Поболял се от рани по краката и тогава за пореден път сънувал Богородица. Тя наредила да иде при малкото изворче, което се намирало близо до селото му. Казала да измие раните си и след като оздравят, да открие тамошния стар манастир. Опитал се Коста да събере съселяни да отидат до загадъчното място. Първо никой не му вярвал. Болките се усилвали и той толкова повтарял за сънищата си, че дружината му се съгласява да отиде с него да търсят.
На мястото от сънищата на Коста откриват извор. Мъжът облива раните си и те започват да заздравяват. Като чуват за изцелението идват още хора от селото. След като разчистват змиярника намират доказателства за светостта на мястото – железен кръст, пиринчена кадилница, мраморна плоча “Свети Престол”.
През 1887 година издигат сегашната църква. Дърворезбите в храма са дело на тревненския майстор Кольо Радев. За изработката им тогава били платени 15 000 гроша.
До стълбите, водещи към входа на храма, е чешмата с живата вода. Целебните свойства на извора привличат не само хора от околните селища. Тук идват миряни от цялата страна.
Пристигат с коли и рейсове, носят със себе си туби, за да ги напълнят с лековитата вода. Славата й да цери много болести се носи и в чужбина. Болни от бъбреци и жлъчка, страдащи от проблеми на черния дроб и нервни заболявания търсят силата на манастирския извор. Водата лекува и очите. Местните хора разказват как тя е изцерила карнобатски каракачанин. Възрастният човек обиколил лекари и бил загубил надежда за зрението си. Изцеление обаче му донесла чудодейната вода.
На Светли петък се чества храмовият празник. Преди време край манастира се правел голям следвеликденски събор. Моми виели кръшни хора, а старите баби обикаляли край тях със свещи. Според ритуала възрастните жени вардели някоя девойка да не изчезне, разказва кметът на съседното село Близнак Анигностин Анигностинов.
Когато застанеш под полилея в центъра на църквата усещаш как те побиват тръпки. Чувстваш иглички по стъпалата до глезените. Ако си по-сетивен, по босите ти крака се разлива топлина.
През 1992 година в манастира пристигнал известният руски учен от московския център по народна медицина – Михаил Гейлер. Според него след Хималаите, манастирът край Голямо Буково е втори по така нареченото космическо засичане. В района са открити особени магнитни излъчвания, които влияят върху водата. И въздухът в този район е целебен. Като си налееш чаша от живата вода и седнеш до извора, утоляваш жаждата си и ти става спокойно и красиво. Виждаш смисъл във всичко. Започваш да чуваш, а не само да слушаш.
Дворът на манастира е украсен с пънчета, от които растат пъстри цветя. В средата на хармоничен алпинеум е направено езерце с костенурки. До него се кипри макет на странджанска традиционна къща с воденица. Иска ти се да останеш вечно до извора на живата вода. Наши специалисти също й направили изследвания. Открити са множество полезни за човешкия организъм съединения.
Отец Евтимий ни води към разкопан тракийски некропол в подножието на Осман баир. В него са намерени останки на мъж и жена с накити от благороден метал. В музей е дадена и керамика от 12 век, която работници намират при разчистване за строежа на камбанария. Според замисъла на йеромонах Евтимий постройката трябва да е висока 9 м. Отецът се е посветил на обителта.
Старата камбана е изчезнала безследно. Преди няколко години обаче руска пророчица предрекла, че на това място след време ще бият три камбани. Една от тях вече е факт. Тя е подарена на храма от д-р Петер Лехнер. Чешкият учен чул историята на манастира, докато бил на почивка. Щом разбрал за светата обител и необикновения й извор, веднага пристигнал тук, за да ги види. Като се прибрал в родината си чехът изпратил дарение камбана.
Призванието на отец Евтимий е да съхрани манастир “Св. Животоприемни източник”. Светата обител е едно от местата, на които си заслужава да отидеш, ако искаш да усетиш светостта на българската земя. Изживяването там може да преобърне живота ти. Водата от извора прави чудеса. Ако вярата ти е достатъчно силна, лековитият източник те дарява с изцеление и благодат.
От хилядолетия човек търси митичната вода на безсмъртието. Легендите разказват, че всяка глътка от нея лекува болести, подмладява, дава сили и внася радост в живота ни. Тя е по-ценна от всяко имане, от всички богатства по света. Водата е една от стихиите на мирозданието. В “Откровение” на Св. Йоан ангел разкрива на пророка новото небе и новата земя. “И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога…”