Земя сред облаците – Загадки от Амазонските Анди

Перу днес е най-вече известно с Мачу Пикчу, линиите Наска, езерото Титикака и е едно от най-посещаваните места на Земята. Изброените места на силата се намират в южната част на страната, но Перу разполага с огромна територия и крие невероятни места и тайни в по-трудно достъпните си места. Между Амазонската равнина на север и Тихия океан на запад, защитени на юг от заснежените върхове на Белите Кордилиери са се ширнали Амазонските Анди – планинска верига, покрита от гъсти тропически гори. Най-високите й части стигат до 3500 м.

В „хълмистите джунгли“ – селвата, живеят „Воините на облаците“.

Тази област на Перу не е лесна за достигане и не е толкова посещавана от туристи. Нямаш никакъв шанс да се сблъскаш с тълпи корейци, например. Няма билбордове по пътищата, погледът ти не засича в простора електрически далекопроводи, ефирът е чист и звънък. В повечето случаи има кални пътища до забележителностите, без указателни табели и информация. След като се отпуснеш в атмосферата на тези зелени дълбини, разходиш се в пищната природа и  разбираш, че това парче земя е пазено досега. Не случайно едва през последните 20 години тук идват външни хора. Едва напоследък, то започва да ни се разкрива. Сега вече сме готови за информацията, която съдържа.  А тя носи нови хоризонти за развитието на човека.

Чачапояс по здрач

Пристигнахме в град Чачапояс по здрач. Пътувахме през мистериозни хълмисти джунгли, обвити в облаци, през пищни зелени картини, планински езера и причудливи скали. Идвахме от градчето Тарапото – от Амазонската равнина в посока към океана.

Когато се стоварихме в центъра на града, улиците бяха пълни с народ и площадът бълбукаше като типична южноамериканска бъркотийка. Умората ни повали веднага по леглата в хотела и реално видяхме къде сме пристигнали на сутринта. Посрещна ни центърът на безлично перуанско градче. Квадратен площад Плаца ди Армас, малки тераски на избелените сгради, нищо особено на пръв поглед. Повечето перуански градчета не блестят с кой знае какви архитектурни забележителности, но при всички случаи енергията и атмосферата са толкова различни от всичко, което съм виждал по света, че се радвам на притихналото градче. Една приятелка, като разглеждаше снимките, ми каза, че прилича на Колумбия и ако погледнем на картата ще видим, че не сме далече от Колумбия.

По тези земи живеят чачапойците. Областта им е често наричана „Културната област на Амазонските Анди“. И има защо. В този район се намират удивителната крепост Куелап, загадъчните съркофази Карахиа и тук е открито най-голямото количество „книги“ от традиционното възелно писмо на инките. Центърът на чачапойската култура е бил басейнът на река Утчубамба. Това е била свещената река, чиито води не са докосвали, а само са я обожавали и възпявали. За земеделие и практически нужди са ползвали река Мариньон. Поради големият размер на река Мариньон и обкръжаващия я планински терен, регионът е бил сравнително изолиран от брега и други части на Перу. Така остава и до днес.

Хроникьорът Педро Сиеза Де Лео?н дава някои интересни сведения за чачапойците през 16 век:

„Те са най-белите и най-хубавите от всички хора, които видях в Индиите, и техните жени бяха толкова хубави че заради тяхната нежност, много от тях заслужават да бъдат жени на инките и също да бъдат заведени на Слънчевия храм“. Името чачапояс „сача пуя“ на езика кечуа, на който са говорили инките, , означава „хората от облаците“. Тайните на Чачапойците са много. Като се огледаш в града не са останали много представители от тях и това определено доказва теорията за извънземния им произход. Нали ги описват като бели красиви хора, които са се появили и после също така мистериозно са изчезнали. Оставили са следи в ДНК на местните обикновени индианци, но от красиви бели хора няма и следа.

Чачапояс са били като благородници, фини и изящни и много се различавали от типичното местно население на набити и грозновати индианци. Сега те се разхождаха по улиците на неугледното селище. Самото градче не е толкова важно. То е просто място за нощувка и отправна точка за няколко езотерични забележителности.

Крепостта на безсмъртието

На 70 км от градчето Чачапояс тази загадъчна цивилизация е построила крепостта Куелап. Изследователките на В. Попова и Л. Андрианова заявяват през 2011 г., че Куелап е един от древните комплекси създадени от извънземна цивилизация. Той може да не е древен, тъй като  радио-въглеродния анализ показва, че строежът му е започнат през 6-ти век след Христа, но в него са събрани важни послания, подобни на тези от житните кръгове, но от камък.

Това място носи специална енергия. Тя е необходима за старта на пълна промяна в качеството на съществуване на човечеството. Дошъл е момент е да преминем в по-високо ниво на съзнание като кристалически същества с помощта на обединението на съзнанието ни. Комплексът представлява последния момент на цивилизацията на Земята преди Прехода.

Цивилизацията Чачапояс се е материализирала за известно време тук и е оставила кодове в пространството. Активирало е кодовете с каменни символически конструкции, след което се е преместила в измеренията, за да помага на други развити същества. Кодовете са свързани с предстоящите промени, които вече се случват на Земята. Човек, който медитира върху конструкцията или посети мястото и възприеме енергиите лично, задейства спящи кодове в ДНК-то си и има възможност да премине на по-висока честота на вибриране.

Кои са „воините на облаците“

Мястото е магнетично и притихнало сега. До него се пътува с джипове по криволичещ път над дълбоки урви и пропасти с гледки към река Мариньон и могъщите гърди на планината. Стига се по ръба до обширен паркинг и от него вече гледката ти подкосява краката. Навсякъде е обрасло в тропически пищни растения и едва се виждат следи от човешка ръка. На различни разстояния пред теб са истински картини на планински хребети с разчертани геометрични форми по тях.

Тръгва се от паркинга по пътечка и по вдълбани стълби се приближаваш към руините. Отдалече се вижда, че е грандиозна крепост – половин километър дълга и сто метра широка с входове от всички географски посоки. Порталите приличат на вагини и някои антрополози смятат, че Куелап е конструкция за генериране на космическа енергия.

Извън езотеричните предположения комплексът със своите огромни размери и сложното техническо изпълнение може да се сравни само с Мачу Пикчу. Установено е, че за създаването му са били използвани три пъти повече строителни материали отколкото за Великата Хеопсова пирамида в Египет.

Чачапойците са били великолепни инженери. Доказателство за това е, че в този регион, където вали непрекъснато, те създават перфектна система за отводняване и тя им е помагала да поддържат помещенията си сухи. В крепостта е имало повече от 400 постройки и свещеното пространство е било обкръжено с мощна стена с височина 20 м. Сега е останало малко, но достатъчно. Онемяването е пълно. Къщите са каменни и имат кръгла форма. Покривите са конуси от листа.

Ние първо се изкачихме в Горната част на цитаделата и там като магнит те привличат останки от кула, която е била астрономическа обсерватория. Тя е разположена на височина 3000 метра на стратегическо място, от което се открива невероятна панорама. Няма думи да се опише чувството, което събужда простора и природата, въпреки че леко ръми и облаците са на една ръка разстояние. Преминаваш през различните части на крепостта и малки релефи по стените разбуждат въображението ти. Със сигурност са имали определена цел да построят Куелап на това място и неговата форма на стъпало или парче черен турмалин само събужда повече въпроси, отколкото да дава отговори.

Теориите са безброй. Постройка като Куелап по-скоро се среща при викингите, които трудно биха могли да стигнат до тук. Учените предполагат, а Джеймс Редфийлд в книгите си от поредицата „Селестинското пророчество“ се докосва до истината, че в различни етапи от развитието ни, загрижени за нас същества от по-високо измерение чрез каменни строежи, свалят на физическо ниво нови посоки, които да дадат тласък в развитието ни. Такива са и маите, и цивилизацията Чавин в Белите Кордилиери, и много други.

Поклон пред природата

Ако всичко това не ви се струва интересно и не обичате да се „кланяте“ на камъни, пак си заслужава да посетите тази част на Перу. Наблизо до Чачапояс се намира един от петте най-високи водопада в света с интересното име Гокта.

На север от самото градче попадаш в райска природа. Чисти водоскоци с малки басейнчета преливат едно в друго с тюркоазена вода. Около теб цъфтят орхидеи на фона на сочно зелена растителност. Качваш се нагоре в планината и стигаш до Гокта. Водопадът е висок 771 м. и е открит едва през 2006 г. Местните жители се бояли от проклятието на сирена, която живеела там, ако разкрият водопада и не споменавали за него. Седем години след откриването си водопадът става все по-известен и посещаван.

Независимо дали си изкушен от езотерични тайни или природни чудеса Северно Перу е задължително в списъка на всеки авантюрист пътешественик.