Много истории започват с телефонен звън. Тази също стартира най-неочаквано с един неангажиращ разговор по джесеема. Мария – приятелка от незапомнени времена с весело чуруликане ме покани да бъда доброволец в младежки обмен в Гърция. Мероприятието се наричаше “Още една стъпка” и щеше да се случи на езерото Касторя в Гръцка Македония с участници от още пет страни. Изобщо не се замислих и се съгласих веднага.
След месец и половина в компанията на четири готини момичета от София пътувах с автобус към Солун. От там ни подхвана автобус на организатора на семинара – фондация “Citizens in Action” и след два часа и половина пристигнахме със залеза в Касторя.
Езерният град
Не очаквах кой знае какво от мястото и да си призная дълго давах на заето, когато осъзнах на какво великолепие щях да се наслаждавам цяла седмица.
Езерното градче се намира в най-северната част на Гърция до границата с Македония и Албания. Още през 11 век хората са си заплюли мястото и вдигнали град. Да ви кажа имали са основателна причина да го направят. Причудлив полуостров, тесен в началото, впоследствие се разширява като огромен остров и навлиза в езерото. Водите на Касторя са заобиколени от високи планини и изненадващо за скалиста Гърция борови гори. На най-тясната част от сушата, навлязла в спокойните води на разкошното езеро, са построени първите къщи и църкви. Повечето храмове са запазени непокътнати до днес и са в типичния червенотухлест византийски стил. Разчупената им е архитектурата и стенописите им, макар и доста занемарени, са стари почти колкото тухлените им стени, т.е на почти осем века.
Повечето от старите къщи са в балкански възрожденски стил и архитектурата, комините и излъчването им приличат на Трявна или Копривщица. Сградите са с високи каменни основи и дървен втори етаж с изнесени на греди тераси и познатият ни кирпич се показва под облицовката от дъски. Това е градче за влюбени, подходяща сцена за романтични авантюри, откъдето и да го погледнеш. Влюбих се и аз и престоят ми в Касторя стана още по-вълшебен.
Сняг през май
Хостелът, където организаторите ни настаниха се намира на километър извън градчето, на висок хълм, от който започва дивата част на полуострова. Гледката отгоре би вдъхновила не е един поет или писател, а пък за художник да не говорим. Тополите цъфнаха по време на семинара и заваля сняг през май. Това отприщи няколко хайку и красиви стихотворения. Валеше бял пухкав пролетен сняг, а гледката на усмихнати хълмове и светлините на града през нощта, плюс неповторимото звездно небе ме събудиха от леката летаргия, в която бях тръгнал да изпадам в мрачна България.
Касторя я посещават повече гърци. Но ако сте фен на езерата, което мисля да си го превърна в хоби, ако ви привлича балканската екзотика, пленителната природа и ако не сте виждали на едно място гора от кипариси, над двайсет вида птици и развеселени гърци, размазани от безделие и мързел, който ще ви зарази и вас Касторя е тъкмо за вас. Тесните уличките се клатушкат нагоре надолу, а дворовете са обсипани с цветя. Къщите не са високи и някой от тях са малки палати с уникални гледки към езерото и планините наоколо.
Местните са се занимавали с кожарство и риболов от незапомнени времена. Бая богати са били, ако се съди по единствената запазена къща-музей на заможен кожар от 19 век. Задължително я посетете като се разхождате из стария град. Като се върнах и разказвах на приятели за Касторя, разбрах, че рода на Христо Живков, играл Свети Иоан в сагата на Мел Гибсън “Страстите Христови” е от там..
Ничия земя
Всичко в Касторя ще ви се стори много познато и близко, но въпреки това е забавно и интересно. На мен тази близост за пореден път ми напомни, че земята не принадлежи на никого. Ние всички сме синове и дъщери на планетата и само си създаваме неприятности, като я делим и се ядем един друг. Нашата работа е да пазим тази красота и да щадим общия ни дом Земята.
Още преди 7000 години около езерото е съществувало неолитно селище. То е една от туристическите атракции наоколо. Намира се извън градчето по посока към Солун. Там са възстановени примитивни рибарски тръстикови къщурки на подпори над водата. Вътре “обзавеждането” е каквото е било преди хиляди години, а в музея е изложен вероятно най-старият музикален инструмент на Балканите – тръстикова флейта.
Миграцията на птиците
Освен всичко останало в Касторя е построен и най-големият център за екология на Балканите, а и има защо. От тук минава миграцията на птиците от Африка за Скандинавия. През зимата езерото е бяло не само от снега, но и от хилядите бели лебеди и пеликани. Освен огромното пернато войнство, което всяка година прехвърча оттук по дългия си път на юг и обратно, тук живеят 80 вида птици. Те са символа на областта и са страхотна гледка. Придават невероятен чар на града, както си обикалят по улиците и те гледат с любопитство, извъртащи глава на страни. Из езерото си плува и уникална риба, която може да стои 3 месеца без ядене.
Проектът бе да заработят младежи да се оформи мрежа да се осведомим за екологичното състояние, да сме активни да привлечем вниманието към езерото то е замърсено и не може да се къпеш а е толкова красиво. Почистване на езерото, представяне на програма Младеж се създадоха приятелства, които съм сигурен ще продължат за цял живот.
Толкова е важно да се излиза от ежедневието
Вкуса на живота
Гърция се оказва не само острови и плажове и “езерният град” Касторя има какво да ви предложи. Едно от най-забавните неща е разходката с лодка. Всеки ден от 18 часа голяма лодка тръгва от пристанището и обикаля полуострова. Също така може за 3 евро на час да си наемете велосипед и да си направите упоително пътешествие по обиколен път покрай брега. Той минава покрай православни манастири, семейни хотелчета и ресторанти. Има и басейн на 12 км от градчето.Местата за настаняване варират от супер луксозни хотели за по 80 евро на нощ до настаняване в квартири за по 10 евро.
Клубовете се пълнят след полунощ и ако си достатъчно развеселен и се забавляваш необуздано, барманите много се радват, че някой им прави програма и се почват едни шотове, с които съвсем си замотаваш главата и не е ясно дали няма да се озовеш в някоя рибарска лодка да посрещаш изгрева с новата любов на живота ти.
Таверните и кафенетата по брега на езерото са просто велики. Сега разбирам защо гърците са така закръглени. В ресторантите им непрекъснато ти носят малки порции на различни ястия и ти накрая им губиш бройката и след това буквално се търкаляш по крайбрежната алея. Единственото, което може да направиш е да приседнеш на ултра удобни и модерни диванчета с много възглавници в ориенталски стил, че даже да се излегнеш и на спалня, стига да е свободна, и да пиеш фрапе или коктейл. Слънцето залязва пред теб и по златната следа във водата плуват грациозни лебеди в неангажиращ танц. Миксирано всичко това те кара да се чувстваш съживен и вдъхновен. Осъзнаваш колко е важно да излезеш извън рамките на ежедневието и да се впуснеш в непознатото, защото там ще си припомниш вкуса на живота.