Неономади по Дунава

Всеки август от 1956 г. насам по река Дунав неономади скачат в лодките си за международен поход. Наричаме го на галено ТИД или „Tour International Danubien“. Гребането започва от Германия, където Дунавчо е палава планинска пенливка. После се минава през Австрия, Словакия, Унгария, Югославия и ТИД официално завършва в България.

В продължение на близо два месеца веселите дружинки преминават около 2000 км. Във всяка Дунавска страна има по един етап от тура. В България всичко започва от Видин. Там са официалните празненства по посрещането на гребците, концерти с класическа музика от Дунавските страни и всеобщо веселие. Лагерът на племето речни неономади се разполага около стените на великолепната крепост Баба Вида. Разходката из феодалното владение е задължителна. Няма по-запазена старина от този тип по нашите земи. След първата нощ на наша територия вече се е събрала сериозна агитка българи и повярвайте ми това са едни от най-забавните агенти, които съм срещал в одисеите си.

На сутринта в медитативно мълчание се потегля за първия преход. Това е истинско свещенодействие! Един след друг, без да си пречат, хората като в минали заминали времена, сякаш са от едно племе, сядат в лодките в първите часове на деня с изгрева. Върховно изживяване да плуваш като листо, откъснато от дърво, без да пляскаш излишно по водата и да се напъваш срещу течението. Само с гребло в ръка  насочваш каяка да не се забие в някое дърво или плитчина. Спира се на острови за обяд и привечер се стига до определена точка, за да се опъне лагера отново. На ден се минават около 50 – 60 километра. На някои широки спокойни места се налага да гребеш яко, а в бързеите по каналите между островите просто се изтягаш назад и се оставяш на течението.

Всеки ден маршрута минава покрай невероятно разнообразие от брегове, острови, селца и необятни поляни. Готвиш си на примусче и най-готиното е, че автобус следва маршрута на участниците и не ти се налага да мъкнеш багаж в лодката, освен обяда и фотоапарата. Няма да е излишна и камерата, защото на всеки километър има какво да се снима. Всъщност аз от ТИД осъзнах, че ние си имаме голяма река в България и то каква!

Около остров Белене природата е като оная от документалните филми за Амазонка, в други части си на Нил и аха някой крокодил да се появи, но за щастие няма такива и като завриш и закипиш под августовското слънце, само трябва да се потопиш в хладката вода и нямаш никакви грижи с прегряването. Веселяците се събират с каяците в средата на реката на куп и се започва едно разпиване на вина и ракии. Следобед гледката на лъкатушещи се лодки натам насам по реката няма как да не те накара да се засмееш, а като чуеш и бойните им песни. Повечето от репертоара на поп-фолк звездичките, но в тяхно изпълнение, над реката те звучат зашеметяващо.

Ако си сам в лодка е великолепно, можеш да пееш – аз си изциклих няколко пъти целия репертоар, включително и палавите руски песнички за Чебурашка и крокодила Гена. Можеш да крещиш на воля, да медитираш, да дишаш дълбоко, да правиш каквото си пожелаеш. Умората след такъв ден е по-сладка от всяка почивка. Заспиваш под звездите, понякога няма нужда да си опъваш палатка. Почти на всяко място за лагер има ресторантчета и капанчета наоколо.

Залезите приличат на картина на старинен бароков майстор, заслепителни в тежкото си драпирано червено злато, а всеки ден крие изненади. Много ще ви е забавен Никопол. Срещу него някоя румънска глава е построила невероятно химическо чудовище, което след няколко дни на вода из райските брегове на Дунава не може да те ядоса, натъжи или покруси, а по-скоро ще го разглеждаш като произведение на съвременното изкуство, инсталация на не особено талантлив артист в грандомански мащаби. Табелите от соцвремето си стоят необезпокоявани в града и аз лично паднах от смях пред тази: “Граждани не плюйте и не храчете по улиците.” Без коментар!

В никакъв случай не пропускайте преди Русе остров Люляк. Там се покатерваш по едни пясъци, скачаш във водата и течението те носи силно и бясно към края на острова. Там има място за излизане, само за да дотичаш до пясъците и да се цамбурнеш отново в хладката прегръдка на речната богиня. Няма такова завръщане към детството… Няма и достатъчно място тук, за да ви разкажа всичко. Опитайте го сами!

Някои участници преминават цялото разстояние от Видин до Силистра, което е “the best”, а други само отделни етапи според желанието и възможностите им. За подробности и записване: http://tid.elsys.bg или http://datravel.net