Паралелните реалности на Сибир

В Сибир и в цяла Русия съществуват едновременно две паралелни реалности. Те рязко се отличават една от друга. За всеки събудил сетивата си сблъсъкът между тях е шок. Едната реалност е удивителната природа, култура и архитектура, необятният простор и разнообразие на гледки, преживявания, осъзнавания. Другата реалност е общественият строй на манипулиране и робство, който продължава да се прилага на горките хора там. Политическият, икономически и социален гнет, в който са поставени жителите на тази необикновена страна, е много силно осезаем, когато си отворил душата си за вселенската свобода. Осъзнавам, че това е моето изживяване в Сибир и то е отражение личната ми реалност, но през цялото време си мислех за едно нещо. Колко сме безпомощни да направим нещо за промяна в съзнанието на другите, докато не интегрираме собствената си „сянка“. Тази дивота на езерото и на земите около него лекуват душата със сигурност.

Най-бързо до Байкал се стига с полет до Иркутск от Москва. От там за още 6 часа и вече си по недокоснати от човека части на езерото.  На километри от теб няма никакви селища. Територията около Байкал е огромна. Наслаждаваш се на буквално спиращи дъха природни картини и в същото време болезнено виждаш как паралелната реалност на обществения строй  опустошава богатствата на Майката Земя.

Това място задължително трябва да бъде запазено възможно най-недокоснато от човешка ръка. Не случайно си позволявам да използвам думата „трябва“.  Тази чистота на първозданната природа пази чистотата на нашите души. Ако продължаваме да безчинстваме и да разпиляваме нелепия си боклук навсякъде, накрая ще се заринем в лайната си. Това, което се случва в Сибир с хората, няма да доведе до нищо добро. То се случва с хората навсякъде! Позволявам си да съм краен, за да изразя учудването си, как е възможно да не разбираме, че унищожаваме Майка си, върху, която живеем.

Бистро Иркутск

Преди толкова интензивно да преживея и осъзная всичко това, нека разкажа за началото на това шантаво приключение. Още от първото си преживяване в Иркутск попаднах в сюрреалистичен филм. От студентските си години искам да посетя Сибир и беше много вълнуващо да кацна на летището в Иркутск и да се срещна с приятели от Самара. Те организираха пътуването ни и се налагаше да изчакаме няколко часа буса което ще ни закара до ферибота. От всички възможности на региона те бяха избрали остров Олхон, едно от най-свещените места на сибирския шаманизъм.  Отдавна не се бяхме виждали и срещата беше емоционална и вълнуваща. Имаше два часа докато дойде превоза и решихме да пием по чай в близкото барче. Единственото заведение всъщност до самото летище с вид на американска бързо оборотна закусвалня като от американските сериали. Запътихме се натам с багажите. Седнахме вътре и част от групата отиде да поръча на бара. Избрахме си съвсем не по сибирски скромно зелен чай и пица.

В този момент чух съсредоточено потропване на токчета, идващо в наша посока, и се появи сервитьорка с поднос. На него се кандилкаше половин литър водка в химическа колба, после имаше две малки чашки, два сухара и мезе сушена рибка. Момичето енергично се приближи към нашата маса и със свеж глас и усмихнати очи изчурулика: „Водката ви!“. Погледна ни игриво, но срещна неразбиране и ококорените ни погледи и застина в изненада. Наоколо нямаше никакви други хора. Много се обърка момичето. Сякаш някой и беше натиснал стопа и не можеше да вземе решение.

Аз реших, че приятелите ни са решили да се пошегуват и да ми направят сибирско посрещане с водка в 7 часа сутринта, но те се върнаха и се оказа, че не са поръчвали водка. Настана голямо чудене, когато в заведението нахлуха двама трапери с камуфлажни костюми, със смешни накривени шапки и пиянски физиономии. Те от входа на бистрото извикаха: „За нас е водката“ и ухилено си взеха подноса. Оказа се, че били пили цяла нощ и заспали. Пропуснали си полета и сега бяха отишли да си купят нови билети и докато чакат дневния полет, седнаха до нашата маса и със скоростта на светлината пресушиха по две чашки една след друга.

С приятелите ни се заговорихме за приключенията ми в Колумбия, когато един от траперите се включи ни в клин ни в ръкав в разговора ни. Пита ме, за какво ходя по тия места и какво толкова имало там. Каза ми предизвикателно: „Истинската романтика е да отидеш с танка в дълбоката тайга. Когато стигнеш най-дивата част, да излезеш и да вдишаш въздуха на минус 50 градуса в белотата на снега.“

Аз му отговорих, че според мен изобщо не трябва да се ходи толкова надълбоко в тайгата, а по-добре  това място да се остави на мира, защото с танка причиняваш такива неща, които могат и да имат „Ефекта на пеперудата“ в колективното ни несъзнавано.  Той изобщо не разбра какво исках да кажа, разбира се. Гледаше ме предизвикателно, но и смирено, защото моя тон излезе малко от баланс.

В този неудобен момент дойде буса и се натоварихме на него в посока пазара на Иркутск. Това е един от най-чудните пазари, на които съм бил. Невероятно място! Обожавам пазарите, бил съм на какви ли не, но през юли месец пазара на Иркутск дава невероятно изобилие на всичко вкусно за ядене на Земята. Истински азиатски пазар, на него истински почувствахме, че сме в Азия, една друга Азия.

Островът

Накупихме си храна и се наредихме в буса с още безброй жени. Потеглихме свряни в тесните седалки в интересна бус йога. Но за сметка на това преминахме през космически пейзажи, които съм гледал от снимките и предаванията за пътешествия по телевизията.

След много часове най-после стигнахме до ферибота за острова. Налагаше се да изчакаме следващото корабче и веднага разцъкахме пазарчето. На сергийките имаше великолепни неща. Ние залепнахме на камъните и една от продавачките започна да ни разказва. Показа ни чароит – който има магически лилав цвят с бели нишки в него.  Девойката ни каза, че го има само наблизо от тук и вече не се добива. Затова е доста скъп и ценен, изчерпал се е! Показа ни серафинит за връзка с небесните армии, който също добиват в района. Разказа ни за Бурхан – защитникът на Байкал, който щяхме да срещнем на острова и във формата на скала и като дух. Върнахме се до буса и се качихме на ферибота. Разстоянието е кратко, но вълнението ни вече беше огромно. Очакванията ни също.

След още два часа по прашните пътища на острова, там за огромна радост няма асфалт, едно много позитивно нещо продължихме през по дзен оголената красота на острова. Тази част на Сибир се намира близо до Бурятия. Бурятите са шаманисти и будисти и са типични азиатци, разхвърляни и непретенциозни.

Хужирска треска

Минахме покрай мърляво бурятско село и пристигнахме в Хужир, главното селище на острова. Очакванията ни започнаха да се пропукват още докато влизахме в разпиляното село. На хълма стърчаха високи антени, предаватели за мобилните оператори и тези железа не изглеждаха никак хармонично забити точно там. Хужир може да бъде чаровно селце с типичните руски дървени къщи, но повече прилича на Канзас или Тексас като излъчване.

Наблизо е местността Шаманка, където е живеел един от 12 духа на Сибирския шаманизъм, но си мисля, че той отдавна е напуснал. Подозирам също така, че е проклел това място. В миналото на това светилище е можело да се ходи само с шаман и по определена причина, това е била свещена територия за измолване от Духа на спасение или разрешение на сложна ситуация. Но през 1937 година съветската власт построява селище точно до тази светиня и тя става обикновена туристическа атракция. Мога да ви занимавам часове с това, в какво са превърнати прекрасни човешки същества от подтисничеството и великолепни природни дадености от експлоатация в Русия, но това не е толкова важно.  Не е важно и че са разрушили светилище на Старата вяра. Нека сложим настрана реалността на хората и илюзията, в която живеят, и се гмурнем в другата реалност на Байкал.

Залези от Шаманката

Настанихме се криво ляво с безброй лъжи и напрежение и излязохме да медитираме по залез на свещената скала. Територията на свещеното място започва с тринайсет тотема пазители. Те са окичени с цветни панделки и вързопчета, както всяко свещено място по тези земи. След тях се слиза до скалата и пред теб се открива съвършена гледка на мир и любов.

Няма думи да опиша колко красива е, която и да е част на езерото. Но от тази точка на острова се отваря зашеметяваща картина, особено по залез. Светлината се променя във всеки един момент, слънцето излиза и влиза в облаци. Голите скалисти брегове на езерото са като древни барелефи. Сенките чертаят символи по скалите и водата.

Вдъхновяваща красота и усещане за безпределност на природата и сетивата. Става ти леко и напрежението стихва, поне за малко. Защото в следващия момент трябва да преодолееш контакта с тълпа пищящи китайки, които се кълчат на скалата и си правят селфита със модерните стикове и едновременно с риск да се опнат в пропастта на стръмните брегове.

Ако се зачетете за Байкал, ще ви се завие свят. Информация колко е уникално това място ще намерите в нета в изобилие. Малкото, което видяхме, оправда очакването ми за самата природа на Байкал. Въпреки всички перипетии, решихме да се наслаждаваме на престоя си там. Да не обръщаме внимание на строя на руската империя, а да се радваме на живота.

На следващия ден единодушно си организирахме екскурзия до диво и недокоснато място от острова, за да видим прословутата прехвалена природа на Байкал. Закараха ни с уазка в дън гори тилилейски до началото на една пътека. Слязохме от камиончето и шофьора ни пусна да се да се разходим сами през гората, за да стигнем до брега на езерото. Попаднахме в място, което дори и не съм си представял, че е видя някога.

Свързване с музикалните сфери на природата

Толкова жива и трептяща гора не съм посещавал в живота си. Спряхме се за момент и онемях, защото в ромона на потока чух друга музика. Неземна, като лечебна мелодия с особена шумяща честота. В следващия момент осъзнах, че музиката идваше от движението на мравките по земята. Цялата повърхност на гората беше покрита с мравки, които щъкаха натам насам. Нямаше място, където да седнеш. Накъдето и да погледнех наоколо беше плътно с тях, като покрито с килим.

Освен музиката, която правеха, с движенията си създаваха живи вълни и правеха земята да изглежда подвижна и жива. За първи път в живота си присъствах на симфония на мравки и поток в безгрижната пустош на сибирската тайга. След това срещнахме невероятни феи цветя по пътеката: орхидеи, лилиуми, соколенти, анемонии и рододендрони. Прототипи на много растения в Европа и Азия.

Стигнахме и до брега на Голямото море както го наричат. От ерозията на бреговете се виждаха различни слоеве на склона. Това място е рай за изследователи и любители археолози. В един черен слой, който най-вероятно е бил огнище, един приятел откри накрайник за стрела от интересен камък и зъб. на нерпа Нерпите са един от символите на Байкал. Това са единствените сладководни  тюлени на тази земя.

На следващия ден си направихме разходка с лодка до други острови. На един от тях наблюдавахме тюлените. Превъзходни същества, но са заплашени от унищожение заради алчността на човека. Разхождахме се пеша по острова и за 5 часа преход сменихме много различни пейзажи. Преминахме през истинска пустиня, монголски възвишения, европейска гора, тюркоазено езеро. Събирахме чибрец, вид дива чубрица, на един от островите посетихме ступата на Просветлението и изпълнихме ритуали за привличане на повече осъзнатост в живота си.

(следва продължение….)