Категория: блог

  • Пробуждането е да бъдеш себе си

    Пробуждането е да бъдеш себе си

    Живеем в необикновено време, в което всичко е възможно! Огромна част от човечеството обаче се е унесла в алкохолен или наркотичен сън. Колкото повече пътувам, до колкото повече места се докосвам, виждам предимно приспана биомаса, която следва безумните предписания на медиите и остарелите закони на самоунищожаващия се свят. 

    Дори и тези, които четат  духовни книжки, следват този или онзи  Гуру, ходят два пъти седмично на йога и всеки месец на семинари за личностно израстване, дори и те са в омайния сън на невежеството.

    През последните години от всички страни ни залива философията на позитивното мислене, безброй мъдреци от Изток и Запад се опитват да пробудят човечеството от объркването, в което живее. Защо това изобилие на познание не изпълнява целта си, защо не се е появила критичната маса, която със вътрешната си светлина да промени матрицата на експлоатацията и манипулацията? Този въпрос не ми дава мира. Дали не сме още по-объркани, защото се опитваме да следваме чужди предписания, а после сме разочаровани, когато не успеем да го направим! 

    Не е ли по-добре вместо да визуализираме лилави светлинки, вместо да мечтаем за възнесение и да се кланяме на божества, да не отделим малко време всеки ден да опознаем характера си, моделите си на поведение, навиците си? Знаем ли от какво наистина имаме нужда или просто се перчим в духовния панаир на суетата с прочетени книги, минати нива на психологически семинари и постижения на лежанката за йога. Защото, ако всички тези занимания не ни доближават до това, което всъщност сме, ако не подобряват живота ни, то те са абсолютна загуба на време. Ако нищо в поведението ни и ежедневието ни не се променя към по-добро, ние си оставаме в духовното невежество, толкова колкото и тези с пържолите и ракийката със салатка.

    Духовните водачи, книгите, семинарите, йога и медитацията са важна част от този път, но нека не спираме на тях. Благодарение на тези срещи се бях докосвал много пъти до разбиране на себе си, но истинската трансформация се случи когато от житейския опит се доближих до това кой съм наистина. 

    Няма нужда да търся повече! Няма нужда да ходя да ми отварят третото, петото или шестото око. Не е необходимо да правя нищо друго освен да продължа да отхвърлям всичко, което не съм и да живея истинския Жоро. Просто да го живея!!! 

    Сега разбрах какво означава това да бъда себе си напълно, точно такъв какъвто съм, тук и сега в самия живот, пред себе си и пред другите. Всички изцеления на здравословните проблеми, лечението на паричния недоимък, събирането с подходящ партньор, всичко е въпрос на свързване и живеене на този, който сме в този живот! Достатъчно е да бъдем себе си и всичко останало си идва на мястото. Без усилие и напъване, животът ти го поднася сам и остава да гребеш с пълни шепи от него!

    Да намериш истинския си Аз, означава да започнеш в ежедневието да разпознаваш чуждите модели в поведението ти! Разкарай ги със смел ритник, защото ще се свържеш с този, който е замазван през годините със слоеве лъжа и фалш от родители, учители, приятели и фалшивите норми на обществото. Напластените мазилки ще започнат да се пропукват, когато силно изразиш намерение да откриеш онова прекрасно или ужасно същество, което в действителност си. Защото няма добро или лошо, има само едно – многообразието на живота, който се изразява чрез нас

    Постепенно ще махнеш всички маски и пози, които си мислиш, че си. Ще намериш твоя глас, твоето поведение, твоята гледна точка. Ще спреш да чуваш гласът на леля си и майка си или поредния ултра духовен гуру в главата си и ще чуеш за първи път какво казваш самият ти! 

    Постепенно ще се доближаваш до истината за своя характер, за своите вътрешни интереси и подтици, за удивителната дълбочина, която носиш, дарбите и талантите, които потискаш. Стигнеш ли до там, започва истинското пробуждане!

    Колкото повече правиш осъзнато това, но не в ашрам в идеални защитени условия, а във всекидневието си, толкова повече всичко ще се подрежда без усилие, по най-прекрасния начин, в потока на живота. Целият свят ще дойде на колене пред теб и ще ти се поклони! 

    Трудно е да се обясни това състояние на пробуденост с думи. Това не е точно клишето да обичаш себе си, не става въпрос да се харесваш или да се приемаш. Да, тези неща са част от процеса, но тук говоря за нещо много по-дълбоко. То е разтърсващо изживяване и изисква отдаденост и търпение. Защото насладата от свързването с истинската ти личност е велика! Тя е докосване до твоето предназначение, а то е да намериш истинския си Аз и просто да го бъдеш като празнуваш живота. Като се забавляваш, наслаждаваш, като се радваш, губиш, намираш, натъжаваш, ядосваш, но и винаги да се връщаш към центъра си… 

    Защото тук и сега, в това време, на тази планета, ние сме точно това, което трябва да бъдем. Дори и да не успееш веднага, ти ще започнеш да се доближаваш към истината, ще започнеш да проглеждаш зад стената на измислицата за себе си и това ще те направи свободен. Недей да бъдеш по-добър, по-духовен, по-силен! БЪДИ СЕБЕ СИ!

  • Випасана ще спаси света

    Страдание и нещастие ни заливат непрекъснато и отвсякъде. Въпреки че информацията как да подобрим живота ни се излива от книги, филми, телевизионни предавания, семинари, йога студиа и рейки мастери ние сякаш оставаме в плен на нещастието и не можем да се освободим от него. Но изход от тази ситуация има! И това не е нова религия или Второто пришествие! Спасението се нарича Випассана.

    През последното ми пътуване до Индия „случайно” попаднах на 10 дневен курс по Випасана. Обучението в тези дни подреди в едно цяло познанието, което бях събрал през годините и го осмисли. Изживяното по време на обучението ми разкри неподозирани дълбочини на мъдростта, която извира от самите нас, от усещанията на тялото ни и от силата на ума. Без помощта на гуру, без молитви, без денонощно мантруване, гладуване и изпадане в странни състояния стигнах до източниците на собственото си страдание и се научих как да се справям с тях.

     

    От извора

    Випасана е една от най-древните духовни практики на Индия, дадена на света от Гаутама Сакямуни – Буда. Тя няма нищо общо с организираната религия на будизма, а е чистото практическо ръководство за постигане на просветление, което самият Буда е преподавал. В продължение на десетилетия преди да напусне земното си тяло, той е давал на всеки, който е желаел тази техника, по начина, по който се преподава и днес.
    200-300 години след Буда техниката попада в Бирма и 2500 години се запазва в чистия си вид.
    След смъртта на Буда брамините и управляващите на Индия виждат реална опасност в нарастването на броя освободени от кръговрата на страданието и заблудата. Тогава те скриват практичната част от учението на Буда. Обожествяват самата личност Гаутама Сидхарта, написват се свещени текстове, към които се прибавят безброй тълкувания и практичната, великолепна мъдрост от опита на Буда се превръща в поредната религия.
    Хората забравят за първоначалното предназначение на философията и практиката на Гаутама Сакямуни и възприемат паленето на благовония, принасяне на дарове и молитви към изображението, статуята на Буда, без да се стараят да развият качествата му в себе си. Въпреки тези събития традицията е била предавана от учител на ученик в Бирма през последните 2500 години и през 70-те години на 20 век светлината на Випассана отново заблестява с предишната си сила.

     

    Завръщане към бъдещето

    В средата на 20 век С.Н.Гоенка – индиец по произход, роден в Бирма, е имал щастието да попадне на курс по Випассана воден от Саяджи У Ба Кин. Освен, че заемал няколко високопоставени поста в управлението на Бирма, Саяджи У Ба Кин бил приемник на древната техника и продължавал да обучава стотици хора в International Meditation Centre (IMC), който работи и до днес.
    14 години С.Н.Гоенка остава със своя учител и се подготвя за изпълнението на мисията си – да върне практиката в Индия и да я направи достояние на целия свят.
    През 1969 година той се завръща в Индия и прави обучителен курс за своите близки. Те остават изключително доволни от резултата и привличат още желаещи да опитат Випассана. Така с увеличаването на заинтересованите се появява необходимост от построяване на център. През 1976 г. се появява и първият Випасана център в градчето Игатпури, наблизо до Мумбай. Оттогава С.Н.Гоенка неуморно преподава техниката.
    Той е предал учението на десетки хиляди души в над 300 курса, организирани в Индия и други страни от Изтока и Запада. През 1982 г. започва да определя асистент-учители, които да му помагат да посрещне нарастващия интерес към медитационните курсове. Под негово ръководство са основани центрове за медитация в Индия, Съединените Щати, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Англия, Япония, Шри Ланка, Тайланд, Бирма, Непал и много други страни.

     

    Към същността

    Подходът на г-н Гоенка е изцяло несектантски. Затова учението му поражда широк отклик у хора от всички части на света, независимо от тяхното социално положение или религиозни убеждения.
    Смисълът на цялата практика на Випассана е тренировка на съзнанието. Така, както използваме физически упражнения, за да заздравим тялото си, Випассана служи да се развие здраво съзнание. Да се освободим от причините за страданието и то не на интелектуално ниво, а чрез усещанията на тялото си. Веднъж изживени на физическо ниво, спокойствието и мъдростта се прехвърлят и в ежедневния ни живот и неусетно той се подрежда по хармоничен и естествен начин.
    Курсът се състои от 10 дни, в които се спазват определени изисквания като пълно мълчание и избягване на контакт очи в очи. Медитациите са статични, всеки седи в удобна за него поза и е изцяло съсредоточен в усещанията на тялото си. За най-голям успех в техниката се изисква човек да остане напълно неподвижен поне за един час. През първите дни от курса се наблюдава дишането и усещанията, които възникват в областта на ноздрите и над горната устна. След като практикуващия е концентрирал ума си, започва реалната Випассана, в която се седи неподвижно, диша се абсолютно нормално и се наблюдават усещанията по тялото от върха на главата до петите и обратно. Каквото и усещане да възникне, от голямо значение е човек да остане равнодушен и да пренебрегне усещането като продължи да наблюдава други части на тялото си. Всички вътрешни проблеми, страхове, травматични изживявания, желания, отвращения изплуват като усещания по тялото. Когато не реагираме на тях и осъзнаем закона на вечната промяна, защото всичко идва, за да си отиде, ние ставаме все по-устойчиви към дразнения и в реалния живот. Най-силната страна на Випассана е, че по време на седенето, на медитирането, всеки изживява на практическо ниво проблемите и трудностите си и му се дава лесен, достъпен и невероятно ефективен начин да се освободи от страданието на емпирично ниво. Випассана отива отвъд интелектулизирането и четенето на духовни книжки, практиката дава достъпен и научнообоснован път да изкореним причините за нещастията си и да заживеем в лекота и пълнота – каквото е и предназначението на живота.
    Тъй като техниката се е доказала като много ползотворна, изключително важно е тя да бъде запазена в първоначалната си, автентична форма. Випассана не се преподава с комерсиална цел, а се предлага на учениците безплатно. Никой, свързан с това учение, не получава никакво финансово възнаграждение.
    Няма такси за курса, дори за храна и подслон не се заплаща. Всички разходи се покриват от хора, които са участвали в поне един курс, сами са изпитали благотворното действие на Випассана и желаят да дадат и на други възможността да се възползват от техниката. Не всеки оставя дарение, но всеки има възможността, ако желае, да остави дарение според възможностите си и то е необходимо само, за да може и някой друг да се възползва от Випассана.
    Разбира се, резултатите идват постепенно чрез постоянна практика. Не би било реалистично да се очаква, че всички проблеми могат да бъдат разрешени за десет дни. За това време обаче, могат да се постигнат неочаквано добри резултати, ако медитиращият се придържа към инструкциите по време на курса. Продължителна практика носи и все по-добри резултати – човек премахва все повече от страданието си и се доближава до крайната цел на пълно освобождаване.

     

    Нека всички същества бъдат щастливи

    “Вместо да водим хората от една организирана религия в друга организирана религия”, казва г-н Гоенка, “би трябвало да се опитаме да ги водим от нещастието към щастието, от оковите към освобождението и от жестокостта към състраданието.”
    Випассана се прилага в затвори с особен режим за опасни престъпници, в Индия се провеждат кратки курсове за ученици и студенти. Опитвали са я дзен-будисти, хиндуисти, йоги и всички са единодушни, че дава незабавни резултати. Извън всякаква догма и основана на философията на състраданието и любовта към всички същества Випассана реално би могла да спаси света ни от самоунищожението, към което стремително върви.

    За желаещите да опитат Випассана се организира десетдневен курс в България от 15 до 26 септември 2009 г. За записване на курса ще намерите информация на http://www.bg.dhamma.org. Опитайте и няма да съжалявате!