Да се препуска по света стана “фасулска работа”, превърна се в масов спорт, в новата религия на отегченото човечество. Преди месец се върнах от Великденския остров, а утре летя за Япония. В същото време много добре видях какво причиняват въглеродните емисии на планетата ни. Голяма загадка за мен е как позволихме пак на алчни човеци и корпорации да превърнат нещо толкова прекрасно като пътешествията в поредната индустрия, която ни помага да се затрием като цивилизация.
Туристическият бизнес яхна вълната на желаещите “да видят свят” и измисли бройлерски тип турове. От които се правят много пари, но такова пътуване заприлича на работа в офис от 9 до 18 часа. Дори така наречените „духовни” пътувания също станаха повърхностен бизнес. Истинският поклоннически туризъм е този, при който се върви пеша или се ползва обикновено колело! Всичко останало е лицемерие и суета! Но колко души ще схванат това и ще се откажат от удобствата? Сега пътуваме много, но реално не стигаме доникъде. Житейският ми опит доказва, че златната среда е най-ефективна. Пътуванията не могат да спрат, но е добре да ги правим съзнателно, а не, за да слагаме чавки на посетени места във виртуална карта!
С времето се научих да приключенствам по възможно най-отговорен и съзнателен начин. Наричат го бавно пътуване. Старая се да използвам най-малко транспортни средства, които бълват отрова. Не тичам замаян заедно с разноезични тълпи по най-популярните туристически обекти. Не желая да участвам в превръщането им в кенефи.
Търся повече сетивни изживявания за тялото, душата и ума. Не бързам да видя всичко по конспект, а искам да се потопя в начина на мислене на местните хора. За мен са важни срещите с тях. Да разбера повече за езика им, дори и да не го говоря! Интересно ми е какво не е прието да се прави в културата им, за да уважа максимално традициите им. Разговарям с тях често само с езика на тялото и се получават фантастични контакти. Разпитвам ги в какво вярват, какво е за тях Бог и, разбира се, много ми е любопитно как се забавляват…
Вече приемам условията и хигиенните особености на всяко място. Дори и да са на светлинни години от моите разбирания за настаняване и обслужване. Харесва ми да опознавам автентични шамански традиции, но и да се срещам с уличната култура.
Насочвам се към такъв тип приключения и приемам Осъзнатото пътуване за кауза, защото стандартният подход към забележителностите за мен е отживелица. Оставям програмата за Перу, защото е едно от най-въздействащите и трансформиращи преживявания, които съм организирал. Повече за новия ми проект “Осъзнато пътуване” съвсем скоро!